ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Гложене
 

Гло̀жене е село в Северна България, намира се в община Тетевен, Област Ловеч. Отстои на 56 км югозападно от град Ловеч и на 12 км северозападно от Тетевен.
Селото е разположено сред живописна долина на река Вит в Средния Предбалкан, в подножието на връх Лисец, на около 320 м ср. надм. в.
Карстовият релеф около Гложене крие редица природни зебележителности, сред които: водопадът "Вара" (водите му падат от 15 м вис.); пещерите "Моравица" (3,25 км дълга и 150 м дълбочина), "Драганчовица" и "Бездънният пчелин" (с дълбочина 113 м); местностите "Ямата"(голямо скално образование, наподобаващо дупка), "Водна пещ" и др. Всички тези уникални места са свързани с по една или повече интересни легенди.
Населението на Гложене към 2012 г. е около 1000 жители.

За произхода на името на селото съществуват няколко версии. Според едната, която изхожда от легендата, името идва от заселилият се по тези земи киевски княз Георги Глож (Гложенски). Друг вариант свързва наименованието с острия вятър, наречен от местните - "Чурко", който сутрин по долината на река Вит пронизва (гложе, гложде) или е свързано с наличието в неговата околност на много храсти и глог, наричани „гложак”.

Богатите природни дадености в района на село Гложене са причината тук да живеят хора от дълбока древност. Намерените находки в пещерата "Моровица" свидетелстват за уседнал човешки живот още през периода на късния палеолит (старокаменната епоха). Обитателите от тази далечна епоха си набaвяли храна чрез лов и събиране на диви плодове и корени. Същата пещера, както и "Драганчовица", продължавала да бъде убежище и на древните хора от неолита и енеолита (6000 до 4000 г. пр. Хр.), които вече са си служели с по-усъвършенствани оръдия на труда. От тогава са намерените в пещерите глинени съдове и фигурки.
През бронзовата и желязната епоха землището на Гложене било обитавано от траките. За това свидетелстват останалите оттогава погребални могили и руини на крепостни стени.
Когато тези земи влизат в пределите на Римската империя, изградените от траките селища и крепости били използвани и преизградени от римляните. Предполага се, че добре запазеният каменен зид в гората до вилна зона "Руновица" е част от римско съоръжение.
Днешното село Гложене е наследник на старо средновековно селище. Според легендите, възникването на това селище се свързва с идването на киевския княз Георги Глож в началото на XIII век. В един от вариантите на това предание се отбелязва, че бягайки от татарски нашественици, той пристигнал с дружината си в България и получил от Иван Асен II имение в подножието на Стара планина по течението на река Вит. Мястото, където се заселил с дружината си, положило началото на селище, което получило неговото име - "Гложене". В друг вариант се изтъква, че този княз с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали узурпатора на търновския престол - Борил. И в израз на своята благодарност Иван Асен II му подарил имение, като основаното селище нарекли Гложене. Но твърде вероятно е селището да е съществувало и преди описаното събитие, а неговото землище да е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеновци. Наличието на местности в околността с наименования - "Азаница" (Асеновица) и махала Асен, може да бъде доказателство, че легендите отговарят на историческата истина.
Исторически паметник от гореописаната епоха са останките от средновековна крепост в местността "Кулата", която все още не е проучена.
Безспорно, най-голямата културна-историческа забележителност на селото е близкият Гложенски манастир "Св. Георги", с който местното население е духовно свързано от самото му основаване.
Друго духовно огнище, подържало българският дух през османското робство, е гложенската черква "Св. Николай", построена през 1836 г. За жалост старината днес се намира в изключително окаяно състояние - полуразрушена, грози я опасността от пълно унищожение.
Гордите и свободолюбиви балканджии - гложенци показват будно национално съзнание и вземат дейно участие в национално-освободителното движение. През 1871 г. Васил Левски основава в Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. Негов председател е бил роденият тук Васил Йонков Гложенеца. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание (старото име на Ботевград), членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Гложенци участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев, както и в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), по-късно, при избухването на Балканската война в 1912 г. 5 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Село Гложене има свой представител в Учредителното Народно събрание през 1879 г.
В днешни си купен (събран) тип селото е от средата на XIX в., преди това се е състояло от множество махали, отдалечени една от друга на голямо разстояние.
След 1944 г., по времето на тоталитаризма Гложене е обявено за квартал на Тетевен, а заедно с това, историята му несправедливо е присвоена към тетевенската.
През 2007г. към Гложене са присъединени обезлюдените села: Зоренишки дол, Лозето, Върпей, Топилище и Асен, като са превърнати в негови махали.

Източници:
1. Енциклопедия на България, изд. БАН, том 2, 1981 г.
2. Официален сайт на село Гложене - www.glojenebg.com
 


"Св. Николай" - с. Гложене

Възрожденската църква "Св. Николай" се намира в гробището на китното селце Гложене, Тетевенско. Построеният през 1836 г. възрожденски храм, макар и да се намира днес в твърде лошо съ...
» виж детайли


Гложенски манастир "Св. Георги"

Закътан в пазвите на планински вериги,божията обител е кацнала на висока каменна тераса,Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Отбивката за Глож...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"