Априлци е град в Централна Северна България,намира се в Ловешка област и е административен център на община Априлци.Отстои на 48 км югоизточно от Ловеч,на 26 км източно от гр. Троян,на 33 км югозападно от Севлиево и на 52 км западно от Габрово.
Град Априлци е разположен в обширната Новоселска котловина(по поречието на реките Острешка и Видима),в северното подножие на Средна Стара планина,под нейния първенец-връх Ботев (2376 м),на 550 м надм. височина.
Чудната природа сред която се шири градчето го прави особено красиво и привлекателно.От тук,на няколко часа път пеша  се намират  живописният водопад "Видимско пръскало" и пещерата  "Водните дупки",както и много други природни забележителности.
Населението на града към 2020 г. е 3 096 жители.
Априлци е създаден като град през 1976 г. чрез сливането на 4 големи села,които понастоящем са негови квартали: Ново село, Зла река,Видима и Острец.
Името Априлци се избира в чест на героичните събития по време на Априлското въстание.
Районът на Априлци е бил населен от дълбока древност.Първите извистни обитатели на котловината са били траките,вероятно от племето трибали.Много са разкритите археологически паметници засвидетелстващи някогашното им присъствие тук-намерени са 15 селищни могили,като при разкопаването на 2 от тях в местността “Чуклата” са открити погребения,датирани към ІV – ІІІ в. пр. Хр.Предполага се,че живеелите  по горното поречие на реките Росица и Видима,траки се занимавали с рудодобив-добивали злато,следи от такава дейност са намирани при изворите на Семова река под връх “Жълтец”.
По време на римското владичество през Новоселската котловина минавал важен път,свързващ провинциите Мизия и Тракия.За защитата му римляните издигат крепости на връх Голям Острец и Русалийския проход.Днес този път на места се личи добре,и предоставя прекрасна възможност за пешехони преходи.
Четирите села(Ново село,Видима,Острец и Зла река),от които е образуван днешния град водят началото си от годините след падането на България под османско робство.Първите заселници тук са бежанци от Търновския край,не случайно в района се срещат топоними,чиито имена имат някаква асоциация със старопрестолния град-“Болярското” ,“Царево лозе” и пр.
По-късно,през XVIII до началото на XIX в.,тукашните непристъпни гори,приютяват нова вълна българи,бягащи от кърджалийските набези в севлиевско,търновско и дори  в земите южно от Балкана.
Известно е,че от край време местните жители са използвали водната струя на изобилстващите тук реки и потоци за задвижване на воденици,тепавици и дъскорезници.Това определя първото име на селището Тахтаджикьой – Дъскарско село.
Преданието разказва,че разбойници нападнали селото,опожарили го и избили по-голямата част от населението.Онези,които успели да се укрият в планината,след време се завърнали,възстановили селището и го нарекле Еникьой–Ново село.
През епохата на Възраждането благодарение на доброто си географско положение Ново село се издига като занаятчийско–търговски и културно–просветен център на котловината и съседните села.В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се развиват много занаяти – дърводелство,грънчарство,кожарство,тепавичарство,терзийство,бакърджийство,златарство,марангозчийство(резбарство),кираджийство.
Тук още през 1812г. е открито килийно училище, а от 1850г. има и светско училище.
Църквата "Св. Петка Параскева" е построена през 1814 г.,по план е трикорабна,почти напълно вкопана в земята.Има мъжко и женско отделение,в които се влиза през отделни врати.Храмът е частично преустроен през 1845-1850 г. и основно след чирпанското земетресение от 1930г.
Тясно свързан с духовния живот на селището и околните села,е бил Новоселският манастир "Св.Троица",основан през 1830 г.,първоначално приютявал около 40 монахини.
Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание.В 1872г. Левски организира таен революционен комитет.През паметния април 1976г. и Новоселската котловина възстава срещу поробителя.
Новоселската република просъществувала цели девет дни,след които била зверски потушена.Почти целият днешен град Априлци (тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река) били изпепелени от турските войски.Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов.Голяма част от оцелялото население се изселва.
През 1906 г.,в чест на загиналите в кървавите сражения през 1876 г. местни жители,бил издигнат храмът "Св. Георги Победоносец".