Църварица е село в Западна България. Намира се в община Невестино, Област Кюстендил. Отстои на 25 км южно от село Невестино и на 40 км югоизточно от Кюстендил.
Село Църварица принадлежи към етно-географската област "Пиянец". С пръснатите си на доста далечно разстояние една от друга махали - 26 на брой (днес повечето напуснати), селото заема обширна територия, простираща се по най-горното течение на река Речица и нейните притоци - р. Суха и р. Ветренска. Църварица е разположена в планинския масив на Влахина планина при средна надморска височина 963 м. Южната граница на землището ѝ съвпада с държавната граница между България и Македония.
В югоизточната част на църваришкото землище, в местността „Малкия средок”, е разположен природният резерват "Габра", който е един от най-старите резервати в страната и най-старият в Кюстендилска област. Няколко стотин метра го делят от Осоговската планина, с която се свързва чрез прохода Черната скала. Обявен е за резерват през 1949 г., с цел да се запазят естествените вековни мизийско-македонски гори от черен бор. Наред с черния бор (около 85%) се срещат и зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др. Изключително богат е и животинският свят.
Името на селото вероятно произхожда от цвета на земята или по-точно, от цвета на поройната вода, чийто цвят е оранжево-керемиден, минаващ по местно разбиране за червен - "цървен" - "Църварица".

Тъй като селото е разположено в долината на р. Речица - една от главните връзки в миналото между земите на Македония и тези на днешна България, то този район  населяван от най-стари времена. За охраната и поддръжката на минавалия по тези места път са били изграждани укрепени пунктове и крепости. Край него възниквали и селища.

Останки от крепост има в местността "Прекопо", в непосредствена близост и северно от центъра на Църварица, над училището. Крепостта е разположена не естествено конусообразно възвишение с наклон на юг, където се спуска дълбок ров - прекоп. От крепостната стена, която е ограждала цялото възвишение, сега са запазени трудноразличими останки (главно в западната част). Градежът на дебелата 1,50 м стена е от ломен камък и хоросан. Върху затревения и залесен терен има изобилие от културни останки: късове от керемиди, тухли, части от долиуми и др. Крепостта е датирана към късната античност (IV-VI в.).
Друга старина намираме в останките от стар, отдавна разрушен манастир в местността "Манастиро", разположена при запустялата Веселинска махала.
Селото се среща се в турския данъчен регистър от 1576 г. като Червариче. Съществува предание, че някога е било едно село със съседното му от запад село Илия. Това бщо поселище се е наричало Кленовик.
Известно е, че през османския период Църварица е било спахийско село и на днешният му център (махалата Хановете), турчинът-господар е имал кула. Преди Освобождението (1878 г.) селото е брояло 75 къщи, пръснати в повечето случаи поединично, в местата на някои от днешните махали.
През периода 1878-1912 г. през землището на селото е минавала границата между Княжество България и Османската империя. Днес местните хора още помнят къде са били местата на граничните пунктове.
През 1971 г. към селото са присъединени махалите Ново село и Копривен (някога отделно село), а по-късно и най-отдалечената в източна посока махала - Шмакреовци.
След 1944 г., с настъпването на селскостопанската колективизация и т.нар. индустриализация на българската икономика, в ход на урбанизацията, населението на Църварица започва драстично да намалява. В някогашното многолюдно село, днес живеят едва около 50 души. За пример - само в Маринковска махала в добрите стари времена живеели 90 души и имало две кръчми,днес там е останал един човек...., и пак добре, защото повечето от махалите на Църварица са без нито един...
 

Използвана литература:
1.Захариев,Йордан - Сборник за народни умотворения.книга XIV.Пиянец,София,1949 г.