Село Раждавица се намира на 14 километра северно от Кюстендил. Разположено е в красива котловина на река Струма,при изхода ѝ от Земенския пролом. Над него се извисява Koнявската планина .
Населението на Раждавица наброява 257 жители (към 2010 г.).
Не се знае кога точно е основано днешното село,но се знае ,че някога е било с името Златица,тогава било разположено на десния бряг на р.Струма в местността "Селище".На същото място сега e черквата "Св.Богородица“.

За старинността на Ръждавица свидетелства надписът на южната стена на черквата "Успение Богородично"(срутена 1935г. и заменена с нова масивна),там е отбелязана годината 1600.Не е сигурно дали по-късно от 1600г. селото не е запустяло.След това същия храм е бил превърнат от турците в ковачница и яхър за конете,а на стенописите изчовъркали очите на светиите.Твърде възможно е селото да го е сполетяла съдбата на селищата в Западна и Югозападна Средна България след Чипровското въстание(1688г.)
Интерес представлява късносредновековната църква "Света Богородица",намираща се на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността "Селище".
Друга черква ,която се намира в местността Чардако е "Св.Атанас Летни",тук селяните са правели молебен на светеца свързан с известни обреди.
Освен гореспоменатите старини може да се посочат и манастирището "Св.Георги" в местността "Цръквето" и местността "Азната",където са намерили основи на малка черква с тънки и добре изпечени тухли,а също и няколко кандила и дървени икони.
На около 3 км северозападно от селото,между 8 и 9 тунел,се намира извор-Света вода,с целебна сила.Там според легендата е живял известно време Свети Йоан Рилски,преди да бъде подгонен от местното население.
До 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица. През 1989 г. с Указ № 2153 на Държавния съвет с. Ръждавица (от съществителното "ръжда") е преименувано на с. Раждавица (от глагола "раждам", в смисъл "плодородно място"). С името Раждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал Стефан Дечански (1321-1331) за дарените селища на манастира "Свети Никола Мрачки" при село Пещера, Радомирско.
В покрайнините на селото има камък, обрисуван от Владимир Димитров-Майстора.
Край селото започва живописният каньон на Шегава с множество интересни скални фигури.

Използвана литература:
1.Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405
2.Грабар, Андрей - Няколко средновековни паметници в Западна България, Годишник на Народния археологически музей - София, III, 1921 г., с.286-296
3.Иванова-Мавродинова, Вера - Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния археологически музей - София, V, 1926-1931 г., с.261-264
4.Захариев,Йордан.Кюстендилска котловина-Географско-етнографско изследване,София,1963 г.
5.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.