ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Драгойчинци
 

Кметството в ДрагойчинциДрагойчинци е село в Западна Българиа. То се намира в община Трекляно,Област Кюстендил.Отстои на 54 км северозападно от Кюстендил.
Село Драгойчинци се намира  в историко-географската област Кюстендилско Краище, на североизточните склонове на Милевска планина в горната част на Драгойчинската долина.В дъното на на долината тече Драгойчинска река,която води началото си откъм връх Острика и съседния Влашки рид.Природата около селото е девствена и недокосната,едно от най-дивите краища на България.Отдавна неработещият магазин
Драгойчинци е разпръснат тип селище и се състои от махали,пръснати на голямо растояние една от друга,те са: Злон дол, Срегньо Осойе, Дайчавци, Градско ливагье, Рамнища, Цръквичка могила, Вагньица, Радулова падина, Давидова, Долньо село, Бориче, Пезул, Валог, Милева падина, Село, Зеинци, Корита(Поповци), Джикаре, Соколовци, Боскинци, Куркинци, Митарци и др.Повечето от тези махали вече са необитаеми и запустели.
Средната надморска височина на селото е 1143 м,като някои махали са на 1400 м(Срегньо Осое).
Драгойчинци в началото на XX векИмето на селото идва от някой си дедо Драя,на когото после фамилията носила име Драйчовци,и от там по-късно станало Драгойчинци.
Драгойчинци е образувано от заселници от различни села на Кюстендилско и Трънско Краище:Дукат(днес в Сърбия),Клисура и Къшле(Трънско),Цръна Трава(отдавна посърбено българско село) и др.
Някога селото е имало население 1189 души(1934 г.),днес те са едва 33(2010 г.).
Драгойчинци е най-богатото на старини село в Краище.Останките от късноантични и средновековни селища, църкви и крепост свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Стара къща,началото на XX векСледи от антично селище има в местността „Манастирище“,на площ от 3-4 дка личат натрупани камъни от разрушени сгради,по трена са пръснати фрагменти тухли,керемиди и битова керамика.
В землището на селото на три места има следи от рударски вади,което говори,че наякога дНай-стар тип къща в Краище,използвана до края на XIX в.ревното население се е занимавало и с рударство.
Останки от раннохристиянски църви има на две места:едната е при махалата Злон дол,известна като „Лятинската цръква“,там е оброка “Св.Троица“,а другата е при гробищата на  махала Поляна.Днес и двата паметника са силно пострадали от иманярски набези.
Най-добре запазената старина,ако може да се каже така,е средновековната крепост и нейната кула в местността „Градско ливаге“,което идва от близката махала със същото име.
Кулата на крепосттаКрепостта е имала тръгълна форма. Връхът на триъгълника е ориентиран на запад, където се намира и входната кула. Основата на триъгълника (източната стена) е с дължина около 180 м., а двете му страни приблизително по 250 м.. От вътрешната страна на крепостната стена ясно се различават останките на почти квадратни, долепени едно до друго помещения, външните стени на които оформят втора (вътрешна) крепостна стена. Стените са зидани с гнайсови и гранитогнайсови блокове с различна големина, по-голяма част от които са частично оформени.Западно от крепостта има останки от селище.
Входната кула е с размери 11 Х 7 м. В днешно време най-добре е запазена  южната част от западната стена,с дебелина  около 1-1,5 м. и височина 4 м(през 1918 г.,когато Й.Захариев пише за нея,е достигала до 15 м височина). В района на входната кула до края на деветнадесети век са били запазени и четирите стени на кулата, останките от мраморна чешма, руините на християнска цръква и още няколко сгради с неизвестно предназначение. Всички те са били разрушени от местните жители и иманяри. Повечето от скалните блокове от зидовете са използвани за строеж на къщи и други постройки.
За крепостта е запазено следното предание:някога там живеел войвода с войската си-“лятинци они били“,за да пази границата на държавата,която минавала по тия места.До крепостта съществувал и малък градец-поселище,когато идвал неприятел всички жители на градеца влизали в крепостта по един подвижен мост поставен над рова.Често врагът ограбвал къщите и отминавал,но един път крепостта била нападната и обсадена.Неприятелът търпел несполука докато не се появили в негова помощ шатки(патици),които по подземен тунел,който водел от реката към крепостта,излезли зарад водата.По този тунел неприятелски шпиони проникнали и разбрали,че защитниците са малко и вече окуражени подновили нападението.От „Зло бръдо“ с топ или някакво друго стенобойно оръжие срутили част от стените и така крепостт паднала,всичко било разрушено и ограбено.
Жътва в планината,началото на XX в.Село Драгойчинци е старо средновековно селище, посочено в турски списък на джелепкешаните от 1576-77 г. под името Драгойчинче към каза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В руска триверстова карта от 1878 г. селото е записано като Драгойчинци.
В края на XIX век селото има 14564 декара землище, от които 6698 дка гори, 4270 дка ниви, 1596 дка естествени ливади, 2000 дка На път за ниватамери и др. и се отглеждат 1846 овце, 483 говеда, 146 коня и 110 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са били и домашните занаяти. Част от мъжете са били сезонни строителни работници из Загоре и Дупнишко - “да се кръпи немотията“.
Селската църква  „Свети пророк Илия“ е построена през 1884 г.Представлява еднокорабна,едноапсидна постройка,с дължина 12 м.,ширина 7м.,височина4м.и дебелина на зидовете 90см.Един от дарителите е Стоичко Станков.Осветена е от тогавашния митрополит Партений.
Освен горепосочените църкви в синура на селото има на три места оброци(черквища):
Оброк  „Света Петка",намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в гробищата при махала Вагньичка. Има останки от стара църква.
Оброк „Св.Тодора“,намира се на около 2 км. северозападно от църквата при махалата Срегньо осое,тук са развалините на църквата "Свети Тодор".
Оброк с неизвестно име в махала Долно село,днес е забравен и не се поддържа.
Чешма с възпоменателна плоча на героите от войнитеВ района на селото на две места има Света вода,едното място се намира на около 3 км преди селото,непосредствено,отляво на пътя,има и табела.

 



Използвана литература:
1.Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.460-466
2.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17-18


Църква в местността "Поляна" - с. Драгойчинци

Раннохристиянската църква в гробищата на махалата Поляна се намира върху възвишение на десния бряг на реката. Вероятно църквата е била свързана с античното селище,намиращо се на отсрещния бряг на...
» виж детайли

Църква при махалата Злон дол("Лятинската") - с. Драгойчинци

Раннохристиянската църква „Лятинската цръква“ се мамира в ляво от пътя за махалата Злон дол,на 3 км североизточно от центъра на  село Драгойчинци. Според преданията тук някога е ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"