Червен брег е село в Западна България, намира се в община Дупница, Област Кюстендил. Отстои на пет километра североизточно от град Дупница.
Село Червен брег е разположено между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена, в северната част на историко-географската област Горно поле.
Населението на Червен брег към 2010 г. е 1235 души.
Червен брег има хилядолетна и богата история. В землището му са открити следи от живот още от старожелязната епоха (X-VI в. пр. Хр.) Доказателство за поселящен живот тук през антинчността са констатираните останки на 1 км западно от селото, в близост до параклиса "Св. Рангел" и тракийска надгробна могила (в района има няколко подобни могили ). Днес по целия терен където е било селището има разпръснати културни останки: камъни от разрушени постройки, строителна и битова керамика. Тук в миналото е намерена оброчна плочка на Хермес.
Сегашното село е наследник на  древно селище, обособило се около крайпътна станция на римския Цариградски или Далматински път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Константинопол. Тук се е пресичал с друг, не по-маловажен път, свързващ Сердика, поречието на р. Струма и Бяло море.
Червен брег е старо средновековно селище. Има документирани сведения от 1502 год., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.На 7 януари 1531 год. Бенедикт Курипешич, придружаващ немски, чешки и унгарски дипломати за Цариград, след като преминал Самоков срещнал "много християни в железни вериги". След това пише: "Минахме от Цръвени брег по един лош път, през една планина.... до един хубав мост" (вероятно Къдин мост, с. Невестино).
Съществуването на селото през късното средновековие е засвидетелствано в турските данъчни регистри: Саръяр от 1576 г. и Черувник (Цървеник) от 1590 г.
Един от малкото останали паметници в Червен брег от епохата на средновековието е добре запазената и малко известна църква "Св. Спас" и останките около нея от средновековно селище и некропол. В архитектурно отношение старинният храм е в сравнително добро състояние, но малкото останали стенописи се рушат и се нуждаят от спешна реставрация!
През XVII-XVIII в. в Червен брег са образувани 12 турски чифлика с надзирателни кули, за които се споменава още през 1842 г. Тези кули били построени от турските бейове - чифлик сайбии върху заграбени български земи, над които местното християнско население постепенно изгубило правата си. Поради невъзможност на селяните да изплащат високият данък, земята им била изкупувана от богати евреи и турци (кесимджии). По този начин селото станало кесимджийско, като обезправеното коренно българско население се превръщало в наемен ратай (рая) по чифлиците, в собствената си земя. Известно е, че много от еничарите са били потурчени албанци, на които турската власт раздавала ленни и тимариотски земи. Не е случайно местното название на Далматинския път - "Арнуцки пат".
По време на кримската вояна (1853-1856 г.), за да държи в страх и покорство българското християнско население, турската власт заселва тук черкези, като задължава българското население да им строи къщи. Прочутите със жестокостите и безчинствата си черкези се изселват оттук по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Училище в селото е открито през 1813 г., а селската черква "Свети Никола" е построена през 1874 г. Интерсен е фактът, че през пролетта на 2010 г., се съобщава за подземие под олтара, оборудвано с по-стар олтар, с икони, стенописи и свещници, непокътнати от времето. За сега находката е запечатена и не е изследвана от специалисти, не се знае каква е и датировката на стария храм. Може да се предположи, че днешната църква "Св. Никола", спрямо установената практика през Възраждането, е изградена върху основите на по-малък средновековен храм.
Друг християнски култов обект, освен посочените по-горе църкви, е параклисът  "Св. Архангел Михаил" (Св. Рангел). Намира се на около 400 м западно от село, на десния бряг на река Джубрена. В близост е разположена тракийска могила и антично селище на площ от 5 дка. Днешната църковна постройка е изградена (обновена) върху основите на малка средновековна църква през 90-те години на XX век. От стария храм е запазена изцяло олтарната апсида и западната стена. Интерсно е да се отбележи, че архитектурните елементи около входа отвътре много наподобават на тези в старата църква "Св. Неделя" в гр. Батак (1813 г.). Въз основа на архитектурните особености и местните предания, църквицата "Св. Рангел", както и близката "Св. Спас", може да бъде отнесена към късното средновековие (XV-XVII в.). Днес интериорът на параклиса, заедно с иконостаса, е изцяло съвременен.
Понастоящем параклисът е постоянно отворен, а на Архангеловден тук се прави служба и курбан.
Впечатляващо е, че списъкът на християнските обекти съвсем не свършва дотук. В землището на Червен брег, описващи кръг около него, са разположени шест оброчища:
1. Оброк "Св. Безсребреник" (Св. Св. Козма и Дамян) - намира се на 300 м югозападно от селото, на 30 м вляво от пътя идващ от Дупница. Върху невисока тракийска могила е поставен продълговат каменен блок и до него - кръгла база от антична колона. На терена са пръснати части от битова и строителна керамика. Забелязват се и останки от градеж, според преданието някога тук е имало църква (параклис).
2. Оброк "Св. Богородица" - намира се на около 3 км сверозападно от селото. Някога на мястото, което днес е разорано, е имало кръст.
3. Оброк "Св. Илия" – на около 1 км северно от селото. Върху голяма квадратна база от колона е поставен кръст. Около оброка се забелязват поне още 10 каменни блока.
4. Оброк "Св. Св. Петър и Павел" - намира се в северната част на селото. Върху тракийска могила е поставена същата база от колона като при оброка "Св. Илия", а до нея на каменен стълб (менхир) е залепен малък кръст. От двете страни на стълба има по една кръгла база от колона.
5. Оброк "Св. Тодор" - северната част на селото. И тук е имало антична база от колона, която днес е циментирана.
6. Оброк "Св. Троица" - намира се на 200 м от оброка "Св. Тодор". На мястото е построено малко параклисче, в четирите му ъгъла са поставени вече познатите артефакти - кръгли бази от колони.


Използвана литература:
1.Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31
3.Еленин,Йордан - Топонимията на Дупнишко, Благоевград, 2006 г.