ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Лиляч
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село ЛилячЛиляч е село в Западна България. Намира се в община Невестино, област Кюстендил. Отстои на 87 км югозападно от столицата София, на 20 км източно от областния център гр. Кюстендил и на 30 км западно от гр. Дупница. Селото е отдалечено само на 4 км в северна посока от общинския център Центърът на Лилячсело Невестино, през което минава главен автомобилен път №62, съвпадащ с паневропейски транспортен коридор №8 (свързва Черно море с Адриатическо море). Лиляч граничи със селата: Таваличево (на север), Горна Козница (на североизток), Долна Козница (на югоизток), Невестино (на юг) и Катрище (на запад).

Лилячката долинаСело Лиляч принадлежи на историко-географската област Кюстендилска котловина. Разположено е в южното подножие на Конявска планина, в средата на дългата 14 км Лилячка долина, водеща началото си от източните склонове на връх Виден и свършваща в р. Струма при Кадин мост. В дъното на тази долина и през селото Язовир "Лиляч", захранван предимно от водата на извора Бабина чешматече поток, наричан Лилячка река (ляв приток на Струма), която води началото си от два малки карстови извора – Даруля и Бабина чешма, отдалечени на около 1 км северно от Лиляч. В самото село има извор със студена минерална сярна вода, наричана Смръдливата вода. От изток селото е заградено от хълмовете: Змиярнико, Синани и Габеро, а от запад – с ридината Валого, така че е добре защитено от ветровете (на завет).
Изглед на Горната махала, отделена с Лилячкия потокЛиляч е от купния тип селища – двете му основни махали (Гороманска и Доломанска) са събрани на едно място, като по-голяма част от къщите са застроени на десния склон на дола. Извън от така събраното село са махалата Асарлъко (или Синоро) и малка махала при лилячкия мост на главния път Дупница – Кюстендил, но днес и двете са причислени към с. Невестино.
Скалното светилище "Провиралото"Селото има сравнително обширно землище (17,94 км²), основно заето от предпланиски хълмисти възвишения на Конявска планина, спускащи се на юг до р. Струма. Геоложкия състав на околните хълмове включва седиментни скали, повърхностно представени от пясъчници, глинести шисти, мергели, Скалните ниши в м. "Мазарач"мергелни варовици и доломити. Те могат да се видят в интересни скални образования – мегалитното скално светилище „Провиралото“, скални ниши в м. „Мазарач“ във Водни дол и др. Наличните скални залежи са причина да бъде разработена кариера за инертни материали. Повърхностният слой е зает предимно от каменисто-песъчливи почви (по хълмовете), а в долинните дъна – от алувиални.
Климатът е преходноконтинентален с благоприятно средиземноморско влияние, което прониква тук по долината на р. Струма. Характеризира се с мека пролет, топло лято, продължителна и приятна есен, за сметка на сравнително късата и мека зима.  
Из околността на ЛилячРастителната покривка е представена от тревни видове в обширни пасища, заемащи необработваемите земи, широко разпространена храстовидна растителност и тук-там малки широколистни гори и изкуствено засадени борови гори.
Местните природни условия са благоприятни за отглеждането на зърнени храни и овощия, а също и за упражняване на пасищно животновъдство.
Населението на село Лиляч към 2017 г. наброява около 110 жители (по настоящ и постоянен адрес). В етническо отношение то е представено изключително от българи и от няколко цигански семейства.

За името на селото:
Най-вероятно името на селото произлиза от старобългарския и местен вариант на думата „прилеп“. Тази хипотеза се потвърждава и от местно предание, според което недалечната местност „Пещерата“ била обитавана от прилепи, като именно тяхното наличие дало името на селото.

История:
Скалното светилище с черквата "Св. Георги"Районът на село Лиляч е обитаван от дълбока древност. Най-ранен културен паметник намираме в лицето на прочутото мегалитно скално светилище „Провиралото“, разположено на възвишение над селото. Предполага се, че култовото място е възникнало още в енеолита (V – IV хил. пр. Хр.), а впоследствие е било наследено като сакрална територия от древното племе пеони, където се се провеждали ритуали за плодородие. Обектът има огромно размери, като части от него попадат под земята на околния Огромен соларен кръг, несрещан с такива размери на друго място в Българиятерен. Представлява мегалитен комплекс, включващ жертвени ями, соларни кръгове и няколко естествени скални арки, вторично обработвани още през древността. Жителите на село Лиляч, пазят поверието, че "Провиралкята" е необикновено място, което притежава силна живителна енергия. Според данни, събрани от местното население, много невести са се "сдобили с Целебната провиралкарожби", заради широко известната в района чудотворна мощ на провиралото. В този контекст са съхранени редица легенди. Цялата местност е известна с името „Манастирище“, като над самия скален масив е издигната селската черква „Св. Георги“, вероятно изградена върху основите на стар манастирски храм. Така че на това място се наблюдава хилядолетна сакрална приемственост.
Политическа карта на Балканския полуостров през древносттаНай-вероятните и първи известни обитатели на тези земи – пеоните, за които се предполага че имат трако-илирийски произход, са едно от най-многолюдните племена през древността. На тяхно име (Пеония) се назовава една обширна територия между реките Вардар и Струма, известна днес с пославянченото име Пиянец. Пеоните биват последователно завладявани от перси, македонци, траки, а накрая и от римляните. През IV в. пр. Хр. Пеония вечe е доминирана от тракийското племе дентелети и се влива в тракийската културна среда. Малки останки от пеони, успели да се съхранят след тракизацията, по-късно биват окончателно погълнати от елинизма.
Териториален обхват на градска територия ПауталияСлед като през 168 г. пр. Хр. Рим завладява по-голяма част от Балканския полуостров, а около 148 г. пр. Хр. потушава въстанието на македони, пеони и илири, Пеония става част от римска провинция Македония. Около І в. пр. Хр. пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. През І в. Пеония с цялата днешна Кюстендилска област попада в стратегия Дантелетика (Danteletike) към провинция Тракия, наречена на съседното многобройно тракийско племе дентелети. Прeз II в. тези земи са oбединени в oбширна грaдскa територия на Пауталия, която римляните издигат във важен търговски център и известен балнеологичен курорт.
Останки от римски път в района на ЛилячПо римско време през територията на днешното селско землище минава важен и стратегически път, който се превръща в една от главните пътни артерии на Балканския полуостров, свързваща Константинопол с Филипополис, Пауталия, Стоби и Адриатика. Този път, станал известен в по-ново време като "Друмо" („Драчкио пат“ или „Арнаутскио пат“), през различните исторически периоди (до XX в.) играе важна роля в развитието на покрайнината и сношаването на нейните обитатели с околния свят.
Активността на транспортните връзки и интензивен стопански живот са засвидетелствани с намерени в района находки, сред които множество монети. При каменната кариера е открито монетно съкровище от неколкостотин римски бронзови монети от III - IV в. Наличието на оживен път и добри условия за живот, както и близостта на големия градски център Пауталия, са предпоставка за възникване на селища и крепости. Хълма Асарлъко (Синоро) с едноименната махалаС охраната на този път е свързана крепостта на хълма Асаро (от турската дума хисар – крепост), където и днес се забелязват фрагменти от строителна керамика. През втората половина на ХХ в. военните използват останки от крепостта (камъни и тухли) за изграждане на бункери. Поглед от крепостта на юг, към трасето на древния път, припокриващ се днес с междуселския път Невестино - ЕремияКрай тукашния участък на пътя вероятно е съществувало и селище, за което свидетелстват останки от зидове с тухли и хоросан, фрагменти от битова керамика и една голяма делва, разкрити северно от Гранитният постамент с надписселото. Вероятно от това селище или от светилище, свързано с него, произхожда един гранитен жертвеник с надпис. Днес  артефактът е употребен за подпора на колона в къща от селото. Друг паметник от тази епоха е голяма римска вила с площ от около 10 000 кв м, разкрита в местността „Мощени“ (днес в землището с. Невестино, край р. Струма при Кадин мост). Вилата функционира от края на I в. до края на IV в. В близост са се издигали няколко могили, в които са били погребвани обитателите на вилата. По време на разкопки са намерени оръдия от камък и кости, идоли, фрагментирани и цели съдове и др., които показват, че на това План на римската вила в м. "Мощените" при Кадин мост (по акад. Й. Иванов)място е съществувало селище през енеолита и желязната епоха.
Податки за поселищен живот в района от римската епоха откриваме и в някои местни легенди. Според една от тях след посещение на тукашното светилище заченала Теодора - съпругата на император Юстиниан I (527 – 565 г.), чието родното място - Таврезиум (Tauresium) дълго време е било свързвано с едно от античните селища при съседното село Таваличево.

През V-VI в. Византия е подложена на масирани нашествия от варварски племена, които опустошават земите на юг от Дунава, най-вероятно и тукашните селища крепости. Тогава по долината на Струма се заселват славяни.
Велбъждската крепост над днешния КюстендилРайонът на Горна Струма е включен в пределите на Първата българска държава при кан Крум (803-814 г.). След приемането на християнството (865 г.) недалечният Велбъжд се превръща във важен културен и духовен център, а в района започват да се строят църкви и манастири.
Днешното село Лиляч е наследник на старо средновековно селище, за чието време на възникване няма сведения. Няма данни, които да потвърждават и дали има приемственост между средновековното и по-ранни селища (антични и късноантични), но е безспорен факт, че през средните векове по тези места е кипял интензивен живот. Това се потвърждава, както от някои недвижими старинни паметници, така и от множеството находки (монети, битови съдове и др.), намирани през годините из селско землище.
Старият римски път просъществува и през средновековието, което предполага съществуването на селища край него и оживен търговско-пътнически поток. Не случайно в землището на Лиляч е открито монетно съкровище с билонови корубести монети от XII – XIII в.
Средновековната църква "Св. Спас", снимка от началото на ХХ в.Средновековно селище, вероятно свързано с възникването и утвърждаването на Лиляч, би могло да се локализира в м. “Мощените“, където до началото на XX в. стърчали руините на средновековната църква „Св. Спас“ (днес напълно заличена) с некропол около нея. Според стари предания при църквата е имало село, чието население се пръснало през кърджалийско време (края на XVIII – началото на XIX в.), бягайки от турски насилия.
Руини в м. "Търсеница"Потенциален средновековен предшественик на днешното село би могъл да се разпознае и в отдавна изчезналото село Степанево, което се е намирало в днешната едноименна местност и м. „Търсеница“ (северно от селото, край „друмо“). До XIX в., векове след разорението на селото, на мястото се е провеждал събор на Тодоровден, на който се събирали селяни от околните села. В същата местност са изравяли тухли и хоросан, открит бил и гроб с четири каменни плочи. Днес на мястото все още могат да се видят купища камъни от стари постройки.
Наличните данни сочат, че развитието на средновековните селища – предшественици на Лиляч не отстъпва и в духовно отношение. Освен споменатата средновековна църква „Св. Спас“ в м. „Мощените“, друг християнски култов обект от същия период би могъл да се търси при днешната селска черква „Св. Георги“. Ако се съди по запазеното до днес име на местността - „Манастирище“ - то не се изключва вероятността там де е съществувал манастир още през средновековието.

Териториален обхват на Велбъждското деспотствоКъм средата на XIV в. тукашното селище влиза в пределите на ново държавно образувание с център Велбъжд, известно като Велбъждско княжество (деспотство), управлявано от фамилията на Деяновци (Драгаши). По-късно деспотството става васално на Османската империя, като негов последен хрисиянски владетел е Константин Драгаш (1378-1395 г.). Княжеството окончателно престава да съществува вероятно през 1427-1428 г., когато територията му е наследена от османската административна единица Кюстендилски санджак.
Стар тип лилячка къщаПървите писмени сведения за Лиляч намираме в османските данъчни регистри. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то се среща под същото име, като е причислено към нахия Илиджа (Кюстендил). По това време в него има: 14 мюсюлмански семейства (чифлици), 3 бенаци (дребен зем. собственик), 3 неженени мюсюлмани, 65 християнски семейства, 22 неженени хрисияни, което прави население от около 450 - 500 жители (едно голямо за времето си селище). Както се вижда в селото живеят и мюсюлмани (вероятно приели исляма българи), които са значително по-малко от българите. От същия документ се разбира (от наличието на бащинѝ, 4 на брой), че в селото има и войнуци (специална категория немюсюлманска военна част), които са освободени от повечето данъци в Османската империя и имат правото да владеят наследствени земи – т.нар. „войнушки бащини“.
Къща в махалата Асарлъко (Синоро)В този тимарски опис се съобщава, че жителите на Лиляч обработват мезрите Г-р-д-л (Градец) и Степаново, т.е. местности, чиито земи по-рано са принадлежали на села със същите имена (към това време вече заличени). Село Градец би могло да се локализира в района на Синорски рид (при махалата Синоро), известен още и с турското име Асаро (с български еквивалент „крепост“). Последното е дадено от завоевателите след като са заварили селище с име „Градец“ или „Градище“, най-вероятно произлизащо от съществувалата над него крепост, описна по-горе.
Чешма в района на някогашното с. СтепановоСпоменаването на Степаново като мезра, а не като село, ще рече че в края на XVI в. е било вече заличено, а жителите му изселени. Споменът за това село е съхранен в една местна легенда: „ В Степаново живеели двама братя здравеняци и смелчаци. Един ден те отишли на сбор в с. Лиляч, където живеели турци (потурнаци). Там били устроени пехливански борби. Единият от братята победил най-големия турски пехливанин, което много обидило иноверците и на тръгване те застигнали победителя и го убили. Селото било кръстено на негово име – Степаново. Не след дълго убиецът на Степан отишъл в ханчето близо до селото. Кръчмарят и неговите чираци го убили и го заровили в дола. Турците разбрали за тази работа и една сутрин обсадили селото, избили всички негови жители, опожарили къщите, а стадата добитък закарали в Лиляч.“.

Напуснат чифлик в околността на Лиляч, м. "Плоча"Основен поминък лилячани през османското робство е скотовъдството и земеделието. Селото присъства в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., от което се разбира, че тукашните овчари доставят овце на османската войска. Данъчните регистри осведомяват и за отглеждане на: зърнени култури, бостани, коноп, зеленчуци - „зелки“ и „лук“, пчели - „улища“, овощия и особено  грозде. В селото работят и няколко воденици.
Наличните данни сочат, че почти през целия период на османското робство в Лиляч живеят мюсюлмани, които по скоро са помюсюлманчени българи (помаци), отколкото турци. Към това становище навеждат редица факти: говорели български, имали общи обичаи с българите, имената на полските имоти са български. По Местна женска носия - бяла саяспомени Освобождението заварва селото с 30 български и 30 помашки къщи. Българите нямали черква, а помаците имали джамия с дървена пристройка за минаре с невисоко викало. Според официалната статистика през 1866 г. Лиляч има 35 домакинства с 257 жители.
Не е известно дали през определен период от османското робство цялото село Лиляч е приело османската вяра. Не се изключва вероятността 30-те български къщи, които заварило Освобождението, да са били на по-къснешни пришълци, дошли може би като момци (ратаи) в тукашните турски чифлици (на Сулиман бег и Барям бег), а после да са припечелили собствена земя.

Долната махалаПо време на Освобождението, с настъпването на руските войски към Кюстендил в началото на 1878 г., всички лилячки помаци напускат селото за един ден и се заселват в Македония, Овчеполието (повечето в гр. Св. Николе). След 4-5 месеца на тяхно място идват около 25 български семейства от Царевоселско, от селата: Панчарево, Тработивище, Киселица, Истевник и др. След този бурен механичен прираст, селото започва бавно да нараства от естествения прираст на староседелците и пришълците - „,моаджирите“, които постепенно се сливат в тукашната среда. Данните от преброяването на населението през годините имат следните измерения: 1880 г. - 490 жители; 1900 г. - 712 ж; 1920 г. - 898 ж.; 1934 г. - 999 ж.
Главната улица в ЛилячПрез следосвобожденския период основният поминък на лилячани продължава да бъде земеделието (зърнени храни, овощия, тютюн) и скотовъдство (овце), като част от селскостопанската продукция се изнася на пазара. През 1893 г. в Лиляч има 4871 дка ниви, 872 дка гори, 589 дка естествени ливади, 267 дка овощи и зеленчукови градини и 217 дка лозя и се отглеждат 2518 овце, 267 говеда, 116 кози. Развиват се домашните занаяти и воденичарство, даракчийство, налбанство и др.
УчилищетоНаред със стопанството, селото се развива и в културно отношение. Първото училище е открито през 1880 г. (нова сграда е построена в 1942 г.), а през 1907 г. е създадено читалище „Просвета“. През 1906 г. е учредена земеделска дружба, а през 1920 г. - кредитна кооперация „Надежда“.Черквата "Св. Георги"

След векове на отсъствие на църковна служба, Лиляч се сдобива със свой храм през 1925 г., когато е изградена черквата „Св. Георги“. Дотогава тукашните християни се уповават на Бога при оброчищата. Има сведения за следните, съществували в селото:

- Оброчище „Св. Георги“ - намирало се е на мястото на днешната селска черква;
- Оброчище в центъра на селото, при днешното училище (днес заличено);
- Оброчище в селските гробища;
- Оброчище „Св. Тодор“ - намирало се е в м. „Търсеница“.

Напусната къща, впоследствие и понастоящем заета от циганско семействоСлед преврата на 9 септември 1944 г. новите социалистически порядки променят из основи живота на селото. При създаването на местното ТКЗС - „Подем“ (1956 г.) земеделската земя и живата стока е отнета от селяните, при което голяма част от тях остават без препитание и са принудени да търсят прехрана в близките градове, зараждащи се индустриални центрове. Така се задейства миграционна вълна с постоянен отлив на жители: 1946 г – 911 ж; 1956 г. - 762 ж; 1965 г. - 593 ж; 1975 г. - 425 ж; 1985 г. - 329 ж.
Магазинът и кръчмата Трябва да се отчете, че през същия период тогавашната власт извършва и някои положителни работи, най-вече в насока благоустрояването на Лиляч. През 1951 г. е завършено започнатото в 1942 г. водоснабдяване на селото. През 1943 – 1945 г. селото е електрифицирано, а през 1981 г. са асфалтирани част от улиците. Изградени са няколко обществени сгради, а жилищният фонд е почти изцяло подновен.
Демографският проблем на селото продължава да се задълбочава и след настъпване на т.нар. демократични промени (1989 г.): 1992 г. - 246 Пейзаж от околността на Лилячж; 2001 г. - 215 ж; 2011 г. - 169 ж. Земята е върната на собствениците, но хората вече ги няма, а повечето от техните наследници не познават селския живот.
Днес перспективи за развитието на селото се разкриват в разширяване и усъвършенстване на селскостопанското производство, както и в разработването на разнороден вид туризъм, но предимно културно-исторически и поклоннически.




Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.24.
2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.369-370.
3. Захариев, Йордан– Кюстендилска котловина, изд.БАН, София, 1963 г.
4. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
5. Иванов, Йордан. Отчет за разкопките при Кадин мост – ИАД, т. I, 1910 г., с.163-201.
6. Кацаров, Гаврил - Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония, София, 1921 г.
7. Перянски, Бойко - Чест и пепел – Реалности и предание за село Селник, 2012 г.
8. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
9. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
10. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
11. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
12. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
13. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
14. Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
15. Официален сайт на НСИ – Национален регистър на населените места - http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul
 


"Св. Спас" - с. Лиляч

Средновековната църва „Св. Спас“ се намира на около 4 км южно от село Лиляч и на 1 км североизточно от центъра на с. Невестино. Разположена в местността „Мощените“ на десния...
» виж детайли


Оброчище с неизвестно име - с. Лиляч

Оброчището се намира в гробищата на село Лиляч. Разположено е вдясно от пътя преди да се влезе в селото, срещу входа на гробищния парк. На мястото има стар каменен кръст, изработен от пясъчник...
» виж детайли


Черква „Св. Георги“ с мегалитното светилище - с. Лиляч

Черквата „Св. Георги“ с мегалитното светилище, известно като „Провиралката“, се намира на около 1 км североизточно от село Лиляч. Двата обекта са разположено на възвишение в...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"