ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Циклово
 

Изглед на с. ЦикловоЦиклово е село в Западна България. Намира се в община Бобошево, Област Кюстендил. То отстои на 88 км югозападно от столицата София, на 26 км в същата посока от стария административен (околийски) център гр. Дупница и на 12 км от сегашното общинско средище гр. Бобошево. Землището на Циклово граничи със селата: Голем и Мали Върбовник (на север), Каменик и Блажиево (на североизток-изток), Висока могила (на югоизток) и Вуково (на югозапад).
Площадът на ЦикловоСело Циклово принадлежи на историко-географската област Долно поле. Разположено е на 780 м н. вис. в малка котловина от южните склонове на Поглед планина (дял от Конявска планина). Малкото селце е обградено от всички страни с живописни хълмове, залесени с широколистни и иглолистни гори. Селото се водоснабдява от буен карстов извор, разположен в самия му център.
Днес Циклово е най-малкото село в Дупнишко и е реално заплашено да бъде заличено от Списъка на населените места в България. Населението му към 2013 г. наброява 2-ма жители.

История:

Поглед към възвишението "Асаро"Циклово не е много старо, но по наличните данни се разбира, че районът, в който се простира днешното му землище, е бил населен от дълбока древност. Местният топоним „Асаро“ (от тур. Хисар – крепост), който е даден на конусовиден хълм на около 500 м северно от селото, предполага там да е имало крепост. Вероятно тя е принадлежала към фортификационната система, охранявала пътя по поречието на Струма, към която е Камъни от крепостната стена на хисаря (крепостта)влизала и „Самуиловата крепост“ (Градището), намираща се на 1,5 км югоизточно по права линия (виж с. Висока могила). В източното подножие на „Асаро“, в нива, засята днес с ечемик, се намират парчета от битова керамика, което дава основание да се приеме, че на това място е имало селище. Може би от некропол към същото селище принадлежи каменния капак от саркофаг, използван сега за корито на чешма в центъра на Циклово. Саркофагът Капакът от саркофагможе и да не е от точно това предполагаемо селище, но е красноречиво доказателство, че в близост със сигурност е съществувало антично такова.
Досега в района на Поглед планина не са правени почти никакви научни изследвания, поради което по-далечната история на този край е забулена в мъгла. Едно археологическо проучване би хвърлило доста светлина върху неизвестната история, както на с. Циклово, така и на околните села.
Стара цикловска къщаДнешното село Циклово възниква по време на османското робство около турски чифлик, който бил основан в близост до карстовия извор. Селяните били напълно чифлигари – живеели и работили из чифлика като момци (аргати). Има вероятност за Циклово да се отнася споменатото в тимарския опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. „село Чиклево“, към нахия Дупница. По това време населението му било изцяло мюсюлманско и данъкът от 6-те му чифлика бил 800 акчета. Селото влизало в тимара на спахията „Хюсеин, син на Ейне бей“.
Напуснат селски дворОсвобождението (1878 г.) заварва селото с 8 къщи и около 40-45 жители. С разпадане на турския чифлик земята е била откупена от селяните аргати и така се оформило малко село. След това то постепенно нараства за да стигне през 1946 г. 226 жители. Селото било групирано на няколко сравнително близки една от друга махали: Горна, Игнатовска, Баба Гюрина и Янгяловска. Най-стари родове в Циклово са: Янгяловци, Бабагюринци, Коцевси, Петревци, Тасевци и Постоловци.
Основен поминък на местното население е било животновъдството (козарство, овцевъдство) и дребното земеделие (овощарство, сеене на ръж, ечемик и др.).
Сградата на кметствотоНачалното училище в Циклово е основано през 1926 г. по инициатива на тогавашния общински съветник от селото Никола Игнатов, който предоставил за тази цел собствената си къща. Дотогава децата се обучавали в съседното село Вуково. Пръв учител в школото е била Богдана Димчова от Дупница. През 1932 г. е построена специална училищна сграда с една класна стая и две по-малки. В строежа на училището помагали всички селяни, кой с каквото може – труд, материали, поради което било изградено много бързо (за едно лято). През първата учебна година в началното училище са обучавани 17 деца, а през 1953-1954 г. около 30 деца. То е функционирало до 1965 г., по-късно е разрушено и сега са останали само основите му.
Родната къща на последния цикловец - бай Иван, починал на 95 годиниДнес село Циклово, с отдавна напуснатите и полуразрушени къщи, се е превърнало в селище на призраците. Вече все по-рядко при бащините си огнища идват потомци на изселили се в Дупница и други градове цикловци. Последният местен жител – бай Иван Игнатов е починал през 2010 г. на 95 години. По негово съновидение и воля е направен параклисът „Св. Илия“. С леля ГорицаСега животът в селото се поддържа от Горица Николова и нейния син. Жената е снаха тук, родом от видинското село Септемврийци, дошла в Циклово заедно със съпруга си (цикловец) след пенсионирането си в Кремиковци през 1991 г. Но след десетина  години Новата къща на синовете на Горицамъжът ѝ починал и тя останала сама в селото. Сега Горица стоически се грижи за немалко стопанство от крави, гъски, кокошки, прасета и дори едно магаре. Отглежда и зеленчукова Радващи окото наляти с клас нивиградина, която е нейна гордост. Не случайност коравата жена е известна сред околните села като „Железната“. Синът ѝ, който се занимава със земеделие, идва в селото, когато намери време. Той е засял със зърнени култури почти цялата обработваема земя на малкото планинско селце. Тези хора са истински пример на това що значи трудолюбие и борбеност. Да са живи и здрави!



Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935 г.
3. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
7. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
8. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Горица Асенова Николова (р. 1941 г.)


"Св. Илия" - с. Циклово

Параклисът „Св. Илия“ се намира в центъра на село Циклово. Разположен е точно над самия карстов извор, около който някога е възникнало селището. Параклисът е построен през 2009 г.,...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"