ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Голема Фуча
 

Изглед на с. Голема ФучаГолема Фуча е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 67 км югозападно от столицата София, на 34 км североизточно от областния център гр. Кюстендил и на 23 км северозападно от стария административен (околийски) център гр. Дупница. В съседство на Голема Фуча са разположени следните селища: селата Кленовик и Житуша (на север); гр. Бобов дол (на изток); с. Бабино, с. Мала Фуча и с. Коркина (на юг) и с. Углярци (на югозапад).
Село Голема Фуча (на преден план) и РазметаницаСело Голема Фуча принадлежи на историко-географската област Разметаница. Неколкото му махали са пръснати сред източните склонове на Колош планина (дял от Конявска планина), в югозападното подножие на първенеца на този дял - връх Колош (1314 м). По-големи селски махали са: Кръсто, Гръгова, Богдановата, Грош маала и Димовата маала. Средната надморска височина на селището е 765 м.
С. Голема Фуча в подножието на връх КолошСелското землище заема площ от 14,963 km² и се простира изцяло върху планински терен. Голема Фуча е заобиколено от изключително красива природа. Невисоки хълмове са покрити с гъсти широколистни гори (от дъб, бук, габър и др.), а между тях тучни поляни с изобилие от разнообразни цветя и билки. От величествено извисяващия се над цялата околност връх Колош се открива просторна гледка към цялата Разметаница и околни планини, в околовръст до 100 км. Не случайно на височината е имало наблюдателен пост още от древността. Северозападно от селото, в местността „Янкьовец“, която е природно защитена територия, се среща голямо находище на див божур (самовилски божур). Там расте и рядко срещаното в България планинско Месността "Янкьовец" с хижа "Ведрица"цвете ведрица (Fritilaria tenella L.), както и жълто урумово лале. С името на редкия растителен вид е наречена намиращата се в близост хижа „Ведрица“, разположена сред вековна дъбова гора. Тя е построена с усилията на хора от Голема Фуча. Ежегодно при хижата се провежда местният събор, който по традиция се празнува първата събота на месец юни.
Поради особеностите на местния релеф поминъкът на местното Кметствотонаселение е бил свързан със слабо земеделие (предимно овощарство) и животновъдство – отглеждане на кози и овце. Днес селското стопанство в селото е почти замряло, с изключение на некои слаби опити по съживяването му.
Село Голема Фуча е едно от най-бързо обезлюдяващите се селища в Община бобов дол. Населението му към 2013 г. наброява около 100 жители.

Поглед към Голема Фуча от вр. КолошЗа произхода на името на селото има неколко теории. От една страна той се обяснява от две местни легенди, които засягат както село Голема Фуча, така и съседното – с. Мала Фуча. Според едната някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали "Фучите". Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на егреците - големият в полите на Централната част на селотовъзвишението Колош, а малкият в подножието на малофучанския балкан, до реката. Така от семейството на големия Фуча възникнало село Голема Фуча. Друга легенда разправя, че някога, през турското робство, от самоковското село Злокучане избегали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл в района на днешната Мала Фуча,  а другият под Колош и създал Голема Фуча.
Най-правдоподобното обяснение за произхода на името „Голема Фуча“ е „фуча“ да е видоизменение на диалектната дума „куча“ - къща, а „Голема“ да идва от обстоятелството, че тукашното село е било по-голямо и с повече къщи, спрямо съседното Мала Фуча (куча).

Районът в който се простира землището на днешното село Голема Фуча има богата и многовековна история. Наличните данни сочат за съществуването на поселищен живот от дълбока древност.
Останки от градежи на връх КолошПрез античността - римско време в подножието на връх Колош е минавал един от пътищата, които свързвали Сердика (дн. София) с Македония и Бяло море. Поради стратегическото положение, в най-високата част на върха римляните изградили укрепление – стражеви пост.  На вр. Колош са Парчета от строителна керамиканамерени останки и от езическо светилище от трако-римския период. На терена, заемащ билото на възвишението са разкривани изобилни културни останки – строителна и битова керамика, монети от римската епоха и др. И днес все още се забелязват парчета от тухли и керамични съдове.
Конявска планина над селотоРазкритите монети от периода на царуване на византийския император Йоан ІІ Комнин (1118-1143 г.) подсказват, че крепостта съществувала и през средновековието. Този факт намира подкрепа и от местния фолклор. Според разпространена из Разметаница легенда, по време на цар Самуил на вр. Колош се е намирал важен наблюдателен пост, който функционирал в синхрон с други български крепости в района. Друга легенда, разпространена предимно в Крепостта "Градище" гледана от вр. КолошРадомирско (Мраката), обяснява, че тукашното укрепление е било част от отбранителната система на Кракра Пернишки, а негов защитник бил Колош /Колуш/, пазител на пътищата в района и син на войводата Янкула, който управлявал близката синхронична крепост „Градище“ (западно от вр. Колош и южно от с. Кленовик). На името на войводата Янкула хората нарекли местността „Янкьовец“, а с името на неговия син Колош нарекли целия този дял от Конявска планина и най-високия му връх.
Тъй като древният римски път от Сердика (Средец), който минавал по билото на Колош планина, просъщесвувал и през средновековието, може Руините на средновековния манастирда се допусне че през този период покрай него е възникнало селище, предполагаем предшественик на днешното Голема Фуча. Големият брой на имена на местности със старинен произход потвърждават, че в землището на селото е живяло средновековно българско население. В подкрепа на това свидетелстват и намиращите се останки от средновековен поселищен живот. Такива са руините от средновековна черква и манастир в местността „Манастиро“/ „Цръквето“.
Стара големофучанска "куча" (къща)Как се казвало и до кога е съществувало тукашното селище не е известно със сигурност, но голяма е вероятността първите писмени сведения за него да разпознаем в османските данъчни документи, ако се приеме че то е селото, записаното там под името Горна Куча. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. село Горна Куча е регистрирано с население от 70 християнски семейства, в които 51 ергени и отделно 5 вдовици. Селото е било включено в тимара (ленно владение) на спахията Хизир (чауш при румелийския бейлербей) и плащало данък от 17 000 акчета.  Към последния били начислени и приходите от 3 бащинѝ, което ще рече, че в Местна архитектураселото са пребивавали войнуци – българи на служба при султана, които са ползвали определени привилегии. Вероятно същото селище се среща и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е записано село под името Гюрне Фуче (Горна Фуча). От тези документи разбираме, че въпросното селище е било едно от големите в обширната по това време Дупнишка нахия (община).
Чешмата в центъра на селотоИзглежда че съществуването на тукашното старо средновековно селище, по неизвестни причини, е било прекъснато, за да се основе по-късно сегашното село, което води началото си от XVII в. Последното становище намира подкрепа и от местни предания, според които днешното Голема Фуча е основано през османското робство, отчасти от изгонени от старите им земи българи, бежанци от Солунско и Кукушко.
Планинският терен и неплодородната земя не са привличали погледа на поробителя, няма спомен да са се заселвали тук турци. През XIX в. в Голема Фуча не е имало чифлик, земята е била притежание на селяните. Наличието на местност с име „Жижницата“ и намиращите се там следи от дървени въглища, подсказват за едно от препитанията на местните хора.
Множеството имена на местности, свързани с християнски обекти, свидетелстват за стародавните и дълбоко застъпени християнски традиции в местното население. Те са жив пример за отколешната религиозна принадлежност на тукашните хора. Християнските топоними в землището на с. Голема Фуча са следните:

1. „Манастиро“ - „Цръквето“ - мястото на отдавна разрушен средновековен манастир.
2. „Светата вода“ - извор с лековита вода, намираща с недалеч от „Манастиро“.
3. „Калугерска кория“ – дъбова гора около „Манастиро“.
4. „Клепалото“ - горист хълм на около 4 км северозападно то селото, откъдето се „слушало клепалото на манастиро“, т. е. най-далечната част на селското землище.
5. „Кръсто“ - една от селските „маали“, в която някога имало оброчище с кръст.
6. „Дабо“ - вековен дъб с оброчище и оброчен кръст, посветен на Св. Спас.
 
Селската черква "Св. Богородица"Селската черква „Св. Богородица“ е строена след Освобождението в 1884 г. Преди това големофучанци са се черкували в малофучанската черква „Св. Николай“, която е от 1870 г.
В архитектурно отношение църквата в с. Голема Фуча се отличава от храмовете строени през османския период. Тя е по-висока, с масивен каменен градеж и вътрешността е се осветява от по-големи прозирци (от север и юг), а не с тесни амбразурни прозорчета, наподобаващи бийници. Към черквата има камбанария, която е отделена североизточно от църковната сграда.

Освобождението (1878 г.) заварва с. Голема Фуча  с около 250 жители. В първите след освобожденски години, от 1883 г.  селото е включено административно към Бабинска селска община, Дупнишка околия, а от 1887 г. то е неизменна част от Бобовдолска селска община.
През този период селището се развива и разраства динамично, в резултат на което населението му към 1946 г. брояло 974 жители.
Една от частните къщи, в които са се провеждали учебни занятияУчилище в с. Голема Фуча е имало още преди Освобождението, като се е помещавало в частни къщи. Първият известен учител е Георги Зарев от с. Жедна, Радомирско, който бил слабограмотен. Първата училищна сграда в селото е построена в 1886 г. и първоначално се е състояла само от една класна стая. След това, поради увеличаване броя на учениците (през 1950 г. учащите били общо 182), учебните занятия са провеждани и в частни класни стаи. Новото основно училище „Христо Ботев“ е построено през 1956-57 г., за което изключителна заслуга има учителят Иван Станков Попов (р. 1929 г. в с. Дяково). Той превърнал училището в „истински храм на просветата и културата в с. Голема Фуча“. Големофучанското училище затваря врати през 1979 г., когато малкото му ученици са пренасочени към основното училище в съседното с. Бабино.

Пейзаж от с. Голема ФучаДнес Голема Фуча е село с прогресивно затихващи функции. Населението му, състоящо се предимно от стари хора, вече е по-малобройно дори и от това на съседното с. Мала Фуча, с което някога било немислимо да се правят сравнения.
Изобилните природни дадености и множеството културно-исторически паметници, които понастоящем никак не се използват, са идеални предпоставки за развитие в района на селото на екологично земеделие и туризъм.

Източници:
1. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Георгиев, Никола. Мала Фуча, изд. „АИС“, Дупница, 1999 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
6. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Емил Герасимов Лазов (р. 1959 г.)


"Светата вода" - с Голема Фуча

Изворът „Светата вода“ се намира на около 1,5 км западно от с. Голема Фуча, в южното подножие на връх Колош. Скътан е сред гъста букова гора, в дол, в който протича Бабинска река, недал...
» виж детайли


Оброчище "Дабо" - с. Голема Фуча

Оброчището „Дабо“ се намира в западния край на с. Голема Фуча, в дясно на пътя за м. „Янкьовец“. Разположено е в южното подножие на връх Колош, покрай извор. Святото мя...
» виж детайли


Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча

Средновековният манастир в местността „Манастиро (-чето)“ или „Цръквето“ се намира на 1 км западно от центъра на с. Голема Фуча. Разположен е в обрасло с дъбова гора възвише...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"