ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Висока могила
 

Изглед на с. Висока могила от северозападВисока могила е село в Западна България. Намира се в община Бобошево, Област Кюстендил. Отстои на 83 км южно от столицата София, на 20 км югозападно от бившия му административен (околийски) център – гр. Дупница и само на 7 км североизточно от сегашния общински център – гр. Бобошево. Селото е разположено в близост до автомагистрала „Струма“ - на по-малко от 2 км западно по права линя.  Землището на Висока могила граничи със селата: Каменик (на север), Блажиево (на североизток), Усойка (на изток), Сопово (на юг), Циклово (на запад) и с гр. Бобошево (на югозапад).
Село Висока могила принадлежи на историко-географската област Горно поле. То е разположено сред югоизточен склон на Поглед планина (южния дял Конявска планина) на 638 м н. вис. Релефът в селското землище е почти изцяло полупланински. Селото е обградено от всички страни с хълмове, покрити с Центърът на селоторазнообразна растителност – от тревни и храстовидни до дървесни видове (дъб, цер, ясен, бор и др.). Селището е бедно от страна на водни ресурси.
Месният климат и почви са благоприятни за отглеждането на овощни култури и лозя, каквито в миналото били добре развити.
Висока могила не прави изключение от общата демографска картина за района, която чертае обезлюдяване на селата. Населението на селото към 2013 наброява около 40 жители.

История:
Макар сегашното село да не е от старите селища в областта, наличието на археологически паметници в землището му свидетелстват, че в близост е съществувал поселищен живот от старо време. В местността „Боро“, на около 3 км северозападно от селото, са разкрити останки от антично селище и некропол. На това място по време на оран са намирани основи, градени от ломени камъни и хоросан, строителна керамика, късове от долиуми и други съдове. От тук произхожда монетно съкровище от колониални монети от II-III в. В близост се намира некрополът, в който погребенията са извършвани чрез трупополагане, а инвентарът им се състои от гривни, монети, домашни съдове и др. В близкото минало площта на селището и некропола е била засаждана с тютюн, което е една от причините днес на повърхността да се срещат само тук-там културни останки.
Крепостната стена на крепостта "Самуилова крепост"Вероятно това селище е било разположено в близост до път (един от пътищата, свързвали Сердика с Беломорието). Към същото предположение навежда и намиращата се недалеч крепост, известна на високомогилци като „Самуилова крепост“ (Самуилова скала), а на хората от съседното село Каменик като „Градището“. Тя е разположена върху естествено защитено възвишение, намиращо се на около 2,5 км северозападно от Висока могила, на самата „муша“ (граница) между землищата на Каменик и В. Могила. Може би крепостта е била свързана с античното селище, което обстоятелство е в синхрон с организацията на селищната мрежа от тази епоха.  Самото ѝ име - „Самуилова“ говори, че тя е просъществувала и през средновековието. Навярно тя е принадлежала към фортификационната система от поречието на р. Струма и притоците ѝ, част от която се е простирала в съседната историческа област Разметаница. Последната е свързвана от редица местни легенди с династията на Комитопулите – цар Самуил, Арон, братоубийствената битка и т. нат. (виж с. Голем Върбовник, с. Шатрово, с. Коркина, с. Голема Фуча). За сега няма сведения, които със сигурност да определят Фрагменти от долиуми (делви)историческото място на укреплението. Обектът не е проучван от археолози, за разлика от периодичните иманярски набези, довели до унищожаване на ценни следи от миналото му. Днес на терена зает от крепостта (около 10 дка) се среща изобилие от фрагментирана строителна и битова керамика. Изследването на тази старина би могло да даде важни сведения за историята не само за района на село Висока могила, но и за цялата покрайнина (Разметаница и Долно поле).
Местна архитектура - стара къща в съседното село СоповоСпоред местни предания днешното село Висока могила води началото си от „смутните кърджалийски времена“ (XVII-XVIII в.), когато то било основано от бягащи бобошевци от османлийските нападения, пожарища и грабежи. В подкрепа на тази история говорят все още запазените спомени за близки родствени връзки между жители на Бобошево и Висока могила. Към същото становище водят и данните от данъчни и други документи от първите векове на османското робство, в които не се среща село Висока могила.  В изданието от регистратурата на Цариградската тефтерхана синорхане, при определяне границите на Бобошевската община, се говори за „именувана местност Висока могила“, без да се споменава село с такова име. Това сведение може да се приеме за доказателство, че до  XVI в. Стара къща във Висока могилаВисока могила не е съществувало като селище. По това време местността е влизала в границите на хаса (крупно поземлено владение) Илковци – Бобошево. Има сведения, че Бобошево е преживяло три големи опустошения, при които жителите му християни се разпръснали из съседните гористи местности. По-късно някои от тях се връщат, а други остават в близост до укритията си и подобно на с. Висока могила, основават селищата: Крумово (Текия), Бураново, Боровец, Драгодан, Сопово и Доброво.  
Обичайна гледкаСлед установяването на Висока могила на днешното му място, в него не са се заселвали турци. Тук не е имало и турски чифлици, за разлика от съседните села Каменик, Циклово и Усойка. Жителите му имали малко собствена земя и работели като момци (аргати) в съседните чифлици. Етническата и религиозна принадлежност на местното население е засвидетелствана и от местната топонимия, която в голямата си част е със старинен български произход. Може да се предполага за наличие на частична поселищна приемственост в историческото развитие на селището, за потвърждаването на което са необходими допълнителни комплексни проучвания. След първоначалното заселване, за постепенното  разрастване на селището е спомогнало и вторичното му презаселване. През османското робство в него периодично са идвали пришълци предимно от западнобългарските земи. За това свидетелства присъствието на старинни родови имена като Ягуменските, Кантеленските, Джонгайци, Потръчковци и др.
Църквата "Св. Св. Кирил и Методий"За стародавност и приемственост на християнските традиции в с. Висока могила сочи едно интересно свято място – праклисът „Св. Илия“ със света вода. Той е изграден по съновидение в  местността „Църквище“, където според стари предания някога имало църква.
Селската черква „Св. Св. Кирил и Методий“ е построена през 1891 г., а иконите ѝ, изписани с дарения на местни хора, са от 1897 г. За жалост, този впечатляващ с размерите си и красивата си архитектура храм, днес се намира в доста лошо състояние.
Освобождението (1878 г.) заварва селото с 30 семейства с около 150-180 жители. Попаднало в пределите на свободна България Висока могила запазва административната си принадлежност към Дупнишка околия (наследила Дупнишка кааза), като през първите години става център на селска община, в която влизали селата: Вуково, Каменик, Грамаде, Блажиево и Циклово. След 1887 г. селото е Къщи от Висока могилавключено към Вуковска селска община, където остава до Първата световна война. По-късно Висока могила е придадено към Бобошевска община, а за периода 1938-1940 г. - към Община Блажиево.
От незапомнени времена местното население се е препитавало с животновъдство (козарство, овцевъдство) и земеделие - предимно овощарство, а по-късно и тютюнопроизводство. Първият чифлик – Близначкият  е основан след Освобождението.
Училище във Висока могила е открито през 1880 г., като първоначално се е помещавало в малка паянтова постройка от плет и кал. През 1921 г. високомогилци построяват със собствени средства масивна училищна сграда, във вида, в която е и днес. В това училище е завършил началното си образование видния краевед на гр. Дупница Яне Билярски (1919-2002 г.), роден в с. Висока могила и дългогодишен преподавател по география в дупнишката гимназия. Началното училище „Васил Априлов“, с почти 100-годишна история, е окончателно закрито през 1979 г.
Село Висока могила е имало и читалище, основано през 1935 г.
Съвременна вилаПрез първата половина на XX в. селото се развива като едно от големите в Долно поле. Населението му е достигало до 623 жители (1946 г.).
Днес Висока могила е селище със затихващи функции. Малкото му останали жители се занимават с исконната дейност на своите деди – овощарството. Обработват се няколко овощни градини, насадени предимно със сини сливи. Перспективи за развитие на селото се откриват в доразработване на вече съществуващото дребно земеделие и в създаване на селски и културен туризъм.


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935 г.
3. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
4. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
5. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
6. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
7. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
8. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Кирил Иванов Гълъбов (р. 1965 г.)

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"