Тополница е село в Западна България, намира се в община Дупница, Област Кюстендил. Отстои на 17 км северно от Дупница и на 54 км югозападно от София.
Селото е разположено в югозападните гънки на планината Верила, на двата бряга на река Тополница (десен приток на р. Джерман), на около 670 м надморска височина. Село Тополница има купен вид, повечето му махали са събрани на едно място около центъра, но има и такива които са отдалечени: Кадийска, Кукушеви егреци, Ангареви егреци, Джамбазки егреци и Радова маала.
Особеностите на релефа и климата в землището способстват за развитието предимно на скотовъдство и по-малко земеделие. След промените от 1989 г. селскостопанското производство е почти унищожено и днес на практика не съществува.
Населението на селото към 2012 г. е около 120 души, за сравнение, през 1946 г. то е било почти 1500 жители.

Земите върху, които се простира землището на село Топoлница е било населено още през античността. За това свидетелства наличието на няколко тракийски надгробни могили.
Днешното село е наследник на старо средновековно селище. Голяма част от изцяло българската местна топонимия съдържа средновековен пласт от имена. Освен това през османския период (след XIV в.) тук е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Много е вероятно металодобивът де е съществувал и от по-рано. Знае се, че през средновековието Верила е бил рудодобивен район, потвърждение за което са следите от металообработваща дейност и в съседното село Дрен (северно от Тополница).
Паметник от средновековния период на селото са останките на стар манастир в местността "Манастирище". Този манастир се споменава в турските данъчни регистри от 1570/73 г., където пише, че изплащал данък към село Тополниче.
През османското робство в селото е имало турски чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията - местният дерибей и управител на Дупнишката кааза. И досега мястото, където са се намирали сградите на чифлика, чиито основи все още личат, се нарича “Чифлико”.  По това време, по течението на река Тополница имало и няколко воденици-караджейки.
Около Кримската война (1853-1856 г.), както и в много други селища из България, турското правителство заселило тук черкези, които правили много поразиии и бели на българското население. След Освобождението (1878 г.) те завинаги са прогонени от българските земи.
Духовният живот на Тополница през Възраждането бил съсредоточен около красивата и просторна църква "Св. Никола", построена през 1856 г. Освен селската черква има още няколко свети места, поддържали българския и християнски дух жив през вековете, а това са оброчищата "Св. Богородица", „Св. Георги” и "Св. Панталей". Други християнски обекти в землището на селото са свързаните с топонимите "Мала и Голема Калугерица", "Попов рид", "Манастирище".