ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Полска Скакавица
 

Местоположение и географска характеристика:
Централната махала Село на Полска СкакавицаПолска Скакавица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил. Отстои на 95 км югозападно от столицата София и на 20 км северно от гр. Кюстендил. Селото е отдалечено на около 10 км в източна посока, по права линия, от държавната граница със Сърбия. Полска Скакавица граничи със следните села: Злогош (на север), Гърбино (на изток), Стенско и Драговищица (на юг), Горановци (на югозапад) и Полетинци (на запад).

Изглед на рида Рамна рудина със Злогошки дол (вдясно) и връх Св. Петър, извисяващ се над махалата СелоСело Полска Скакавица принадлежи към етно-географската област Кюстендилска котловина. Разположено е сред югоизточните склонове на Земенска планина на 753 м н.в. Множеството му пръснати на доста далечно разстояние една от друга махали (общо 23 на брой) се намират предимно на високия десен бряг на река Струма, която в тази си част е образувала живописния Земенски пролом. През последния минава ж.п.линията София – Кюстендил. Полска Скакавица се Поглед към махалата Гарвинье, разположена на левия скат на Злогошки долсъстои от следните махали, редящи се от юг на север: Барата, Богданов дол, Прекръсйе, Голак, Стоина кория, Бела вода, Терзийска, Ливагье, Беровица, Атанас (Чорбаджийска), Бобев дол, Кимищарева, Петрос, Връбье, Ушите, Змиярник, Селото (на мястото на старото събрано село), Гравинье, Влашка, Тополарска, Пчелино  и Айдуците като последните три носят общото име Земенчанье. Повечето селски махали лежат по склоновете на рида Рамна рудина, чийто първенец е връх Черенец (1168 м) и възвишението Голак. Част от тях са Скакавишкият водопадсгушени в т.нар Злогошки дол, който след като събере от дясно Крамолички и Смръдлянски дол, носи надолу името Големи дол, завършващ на десния бряг на р. Струма върху травертинова скала. От нея, от 80 м височина, се хвърля красивият Скакавишки водопад. Най-отдалечената махала (от селската черква в махалата Село, която се приема за център на селото) е сборната махала Земенчане, като две от подмахалите ѝ (Тополарска и Пчелино) са разположени на десния бряг на Струма, а другата (Айдуците) на левия ѝ бряг. Понастоящем по-голяма част от махалите са отдавна напуснати и необитаеми.
Къща от махалата СелоПолска Скакавица е изградена върху карстов терен и е богата на изворна вода. Самият водопад се образува от буен карстов извор, а друг подобен блика при Земенска махала до жп. линията. Селото е обгърнато с голи хълмове, отчасти покрити с ниска дървесна и храстовидна растителност, а на места и с изкуствено залесени борови гори. Някога цялата околност била покрита с гъста нискостеблена габърова гора, която била унищожена поради силното развитие на козевъдството в началото XX в.
Пейзаж от околността на Полска Скаквица, със Земенския пролом (в средата)Селото влиза в умерената – преходноконтинентална климатична област. Поради топографското си положение и близостта до р. Струма, то има благоприятен микроклимат. Всичките му махали са добре изложени на слънчевото огряване и запазени от студения вятър, наричан тук „козодеро“, духащ от североизток, от към Риша планина и докарващ студен дъжд и сняг.
Местните природни условия са благоприятни за развитие на земеделие и животновъдство (пасищно). Преобладаващите песъчливо-варовити почви са подходящи за отглеждане на овощия (череши, сливи, кайсии и др.).
Населението на Полска Скакавица към 2018 г. наброява едва 14 жители (по настоящ и постоянен адрес).

За името на селото:
Името на селото е свързано с намиращия се в неговото землище водопад. В миналото са се използвали различни думи със значение за водопад: „скакавица“, „скакля“, „пръскало“ и др., които от своя страна произлизат от скок на вода, когато пада от висока скала. В тукашните краища за това явление се използва думата „скакавица“. Първата част от наименованието на селото - „Полска“ е дадено, за да се различава от другото село в Кюстендилско, в покрайнината Каменица, с име „Скакавица“, при което също има водопад.

История:
Наличните данни сочат, че района на днешното село е населяван от дълбока древност. Първите известни обитатели на тези земи са траки, най-вероятно от племето дентелети. Последните били многоброен народ, имали гъста селищна мрежа и поддържали връзки с външния свят. Именно на тяхно име през I-II век римляните наричат цялата област на Кюстендилско Краище - стратегия Дантелетика (Danteletike), в най-западната част от провинция Тракия. Прeз II в. тези земи са oбединени в oбширна грaдскa територия на Пауталия. Материално наследство от тракийската култура в селското землище представлява тракийски некропол,  разкрит при изкопни дейности на около 200 м югозападно от селската черква, в местността „Църквица“ (при гробищата). От некропола са разкривани погребения, извършени чрез трупоизгаряне - пепелта е събрана в глинени съдове с вместимост 5-6 л, захлупени с похлупак. Неминуемо тукашният некропол е принадлежал на намирало се в близост селище, което по всяка вероятност е просъществувало е в по-късни периоди.
В обширното землище на Полска Скаквица се намират множество паметници от късноантичната епоха (IV-VI в.). Югозападно от черквата при Миладинова махала в м. „Путиньел“ (или „Бресйето“ на Черенец), върху било на рид, се откриват обилни останки от късноантично селище. Разкривани са: основи на постройки, две мраморни колони (едната е използвана за подпора на престола в селската черква), тухли, монети, фрагментирани керамични съдове и долиуми с вместимост над 200 л. и покрити с каменни плочи. Разкривани са и гробове от некропол към селището. Друг късноантичен некропол е разкрит в югозападна посока в местностите „Горна махала“ и „Гаридов дол“. Гробовете са със стреховидно покритие и няма данни за погребален инвентар. На това място до карстов извор е била разположена махала на по-късно възникнало късносредновековно селище.
Възвишението Градище с виещата се край него р. СтрумаКъм късната античност се отнасят и две крепости. Едната се намира на около 1 км югозападно в м. „Градище“. Разположена е върху естествени защитено възвишение, заобиколено от три страни от р. Струма и достъпно само от юг, от която страна, чрез седловина се свързва с околните височини. Днес на терена зает от крепостта няма видими следи от сгради, но се среща изобилие от строителна и битова керамика, което свидетелства за интензивно човешко присъствие от различни епохи. При безредни иманярски разкопавания са намерени калени тръби, водоснабдявали „Градището“ от карстовия извор в м. „Извора“. Трасето на водопровода може да се проследи на няколко места през м. „Дебело усое“. Същата крепост е разгледана и в описанието на Земен като част от фортификационната система на средновековния Землън град.
Изглед на Земенското кале с разположената в подножието му скакавишка махала ПчелиноДругата крепост, известна като "Земенско кале", която е единствената изцяло проучена старина в района, се намира се на 3,5 км североизточно от църквата, в местността "Калето". Заобиколена е от три страни от р. Струма. Достъпна е от югоизток. Разположена е на площ около 1,5 дка, като крепостните стени, следващи очертанията на терена, са градени от ломен камък и хоросан. Установени са 4 строителни периода. Най-ранните останки (архитектурни находки) са от V-VI в., след които хронологически следва културен пласт (селищни останки) от периода IX-X в., разположени в северозападното подножие на крепостта. Съществуват предположения, че на това място се е намирал един от основните квартали на средновековния Землън град. На третия строителен период (XIII-XIV в.) принадлежат части от крепостната стена, седемстенна кула-донжон и църква с некропол. От четвъртия строителен период (XVI-XVIIв.) е запазена жилищна сграда, в която е открито съкровище от 36 златни и сребърни предмети – накити и монети (западноевропейски, сечени от 1500 до 1666 г.). Най-вероятно крепостта е разрушена в края на XVII в. поради масовото участие на местното население във въстанието на хайдутина Карпош.

Пещерският манастир "Св. Никола"Всички данни сочат, че днешното село Полска Скакавица е пряк наследник на старо средновековно селище. За пръв път с името Скакавица се споменава в грамотата-хрисовул на цар Иван Александър (1331 - 1371) от 1348 г. за дарените селища на манастира "Свети Никола Мрачки" при село Пещера, Радомирско. Споменава се и във фалшифицираната грамота, издадена уж от сръбския крал Стефан Дечански (1321-1331) за същия манастир, но всъщност съставена в края на XIV – началото на XV в. (според известният български историк Вера Иванова, в самия манастир, вероятно от монашеското братство, с цел да докаже правата си пред дошлата вече османска власт). В грамотата, в списъка на дарените селища, присъства и отдавна несъществуващото село Черенец, съседно на Скакавица. Днес за него напомнят само няколко топонима – името на най-високия връх на рида Рамна рудина - „Черенец“ и името на местност при днешната махала Потинйел - „Бресйето на Черенец“.  Именно при последната се намерени двете мраморни колони, а намиращите са там брестови дървета не се кастрят, тъй като се смятат за свещени. При тях се намира оброчището „Св. Спас“. За съдбата на село Черенец е запазено едно предание, според което местна красива мома била открадната от турчин от Кюстендил. След злощастната случка майка ѝ пратила „хабер“ на сина си до Цариград, който отбивал там царска служба за 8-10 г. Той дошъл и успял да изведе сестра си от града, но неговия „зет“ заедно с Пещерни образувания при Скакавишкия водопадприятели го проследили и настигнали. Станало сбиване и братът убил зетя си турчин. Впоследствие била изпратена войска и село Черенец изгорено, а повечето от жителите му избити. Малцината спасили се черенчани се скрили в скалите и пещерите при водопада, близо до които се намирало малкото тогава село Скакавица. Тогава османската власт зеселила в селото четири турски домакинства, за да всее страх у българите. Но тези „турци“ били по-скоро помаци - помюсюлманчени българи, тъй като езикът им бил някаква смесица между български и турски думи. Те нямали джамия, а също и ходжа, за това целували ръка на българския свещеник, когато спохождал селото да „ръси“. И по този случай говорели: „Ние си немаме ходжа, а вашио поп, като моли бога да не къца вашето жито, Бог ще запази и нашето, затова му целуваме ръка“.
Останки от старото купно село СкакавицаКъсносредновековното селище се е намирало на около 300 м северозападно от черквата, при махалата Село (Водопада). На това място до края на XVIII в. е било разположено купното село, но при кърдажлийските нашествия от 1792 – 1804 г. населението му се разбягало, а впоследствие селото се пръснало на махали. За най-стара фамилия се сочи Велковци, чийто  родоначалник – дядо Велко дошъл от недалечното село Буново. След него се заселват още десет фамилии, чийто произход не е известен. Възможно е повечето от тях да са били завърнали се староседелци, който се укривали през размирните времена.
Сведения за село Скаквица през османския период черпим от османските данъчни документи. В обширния тимарски опис на Кюстендилския санджак  от 1570-1572 г. е посочено под същото името като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил), с 13 мюсюлмански домакинства и 3 ергени и 49 християнски домакинства, 34 ергени и 3 бащини (общо около 300 души). От наличието на бащинѝ (3 на брой) се разбира, че в селото има и войнуци (специална категория немюсюлманска военна част), които са освободени от повечето данъци в Османската империя и имат правото да владеят наследствени земи – т.нар. „войнушки бащини“. В списъка на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576-77 г. е записано селище Искакавиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 6 данъкоплатци - 4 българи и 2 турци.
Скакавишката черква "Св. Димитър", изградена върху по-ранна средновековнаОтколешната верска принадлежност на местното население е засвидетелствана от наличието на множество християнски култови паметници. През късното средновековие селото е имало черква, намирала се на десния бряг на карстовия поток, непосредствено до водопада. В края на XIX в. върху нейните основи е изградена днешната селска черква „Св. Димитър“. Друга късносредновековна черква (навярно манастирска) се е намирала на около 1 км източно от селската черква, в м. „Манастира“. Нейните останки са разкрити при строежа на жп линията София – Кюстендил през 1909 г. Работниците са оставили руините непокътнати, като отново са ги посипали с насип от чакъл.
От руинното състояние на двете споменати църкви в края на XIX в. се разбира, че са били разорени далеч преди това, през османското робство (вероятно през кърджалийско време). Тогава, останалите без храм селяни създават храмове на открито – т.нар. оброчища. При тях скакавичани се уповавали на Бога, принасяли дарове и измолвали здраве и берекет. В землището на Полска Скакавица са известни следните оброчища:
- Оброчище „Спасовден“ - намира се на около 3,5 км северно от църквата, в близост до злогошката махала Султан тепе;
- Оброчище „Св. Георги“ - на около 1 км южно от църквата, на върха Голак;
- Оброчище „Св. Спас“ - на около 1,5 км югозападно, при Миладинова махала;
- Оброчище „Св. Петър“ - на около 1 км северозападно, в м. „Петрова могила“.

От незапомнени времена основен поминък на тукашното население са земеделието и скотовъдството, но изглежда че в по-стари времена (през средновековието и дори през късното османско средновековие) се е занимавало и с рударство. Свидетелства за упражняване на последното намираме, както в наличието на някои топоними като „Рамна рудина“, така и в следите от старинна вада, най-вероятно използвана за рударски цели. Вадата идвала откъм Злогош, минавала през местностите Дренска осоина, Равна рудина, до Прекоп, Мачища и през Крамулица се отправяла на запад към Полетинци и Горно Уйно. Предполага се, че по нея е докарвана вода от с. Габрашевси, Краище и служила за „плавене“ (промиване) на злато из тукашните села. Дори и в по-ново време (до средата на XX в.) след поройни води селяните промивали злато със задоволителен добив.
Според преданията през кърджалийските размирици (края на XVIII – началото на XIX в.) купното село било изгоряно и селяните се преместили при кошарите за добитък, каквито притежавало всяко домакинство. Но след като преминала опасността дошла друга беда - турското правителство заповядало да се върнат в изгореното купно село. Селяните се колебаели и тогава властта ускорила връщането им като започнала да пали кошарите им. Не изгоряла само кошарата на Кукудчевите, защото в същия ден в нея имало сватба и невястата дала дар на субашата чифт чорапи и плачейки го измолила да пощади тяхната кошара.  Така селото станало отново купно, та чак до след Освобождението.
Според статистиката през 1866 г. селото има 44 домакинства с 308 жители, а по спомени Освобождението (1878 г.) го заварва с 45-50 български домакинства и 16 „турски“ (помашки). За жалост, при освобождението на България последните били сполетени от ужасна съдба – всички мъже, жени и деца, с изключение на трима, които били на пазар в Кюстендил, били избити или живи хвърлени от скалите при водопада.

Стара къща в махалата СелоСелото се запазило като събрано  с около 50 къщи до към 1888 г., когато поради ограничената площ на къщите (едва по 50-60 кв.м за домакинство), населението му постепенно започнало да се премества при кошарите си из околността, където се установява за постоянно и създава днес известните махали. Така, към 1937 г. в купното село останали само 3 къщи срещу изникналите вече 23 махали. Само трите махали Земенчанье в пролома са заселени на „турска“ земя от кесимджии и изполичари, които работили по-рано в намиралите се по тези места турски чифлици. До преди Освобождението, а и след това в Полска Скаквица няма подходящи условия за нови заселници - „приоданци“, както ги наричат по тоя край. Всички махали възникват сред горската растителност, която постепенно бива изсечена и заменявана с овощни дървета: ябълки, сливи, круши и череши. Край приветливи варосани къщи, потънали в зеленина, се появяват и спретнати зеленчукови градинки и малки площи от ливади. Трудолюбивите селяни променят до неузнаваемост дивите места, така че махалите се превръщат в истински оазиси сред пустошта. Махалата Село, на мястото на старото купно село, се превръща в културен, стопански и административен център на селището. Там се намират: кметството, училището, черквата, пощата, кръчмата, на близо са и водениците.
Статистиката разкрива доста колебливо нарастване на населението през годините: 1880 г. - 460 жители; 1887 г. - 518 ж; 1892 г. - 499 ж; 1900 г. - 574 ж; 1905 г. - 551 ж; 1920 г. - 729 ж; 1934 г. - 753 ж.
Река Струма край Скакавишкия водопадВ края на ХIХ век Полска Скакавица има 8819 дка землище, от които 3836 дка ниви, 4009 дка гори, 495 дка естествени ливади, 268 дка пасища, 33 дка овощни градини, 178 дка лозя и др. и се отглеждат 1422 овце, 893 кози, 209 говеда и 69 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти. Част от мъжете са строителни работници, железничари и миньори.
През 1892 г. е построена църквата "Свети Димитър", през 1903 - училищна сграда. През 1942 г. е създадено читалище, а през 1945 г. - Кредитна кооперация "Водопад".

С идването на социалистическата власт след преврата на 9.09.1944 г. настъпва поврат в развитието на селото. При образуването на местното ТКЗС „Здрава череша“ (1957 г.) и колективизация на земята и живата стока много скакавичани са принудени да търсят препитание другаде. Задейства се изселнически процес и населението започва да намалява с драстично бързи темпове: 1946 г. - 779 ж. (максимумът); 1956 г. - 629 ж; 1965 г. - 334 ж; 1975 г. - 173 ж; 1985 г. - 126 ж.
През социалистическия период селото е електрифицирано (1956 г.) и водоснабдено (1972 г.). Построени са нови обществени и частни сгради. От 1979 г. ТКЗС-то е включено в състава на АПК – с.Драговищица. Тогава и селото е причислено административно към община Драговищица (1978-1987).
Демографският проблем на селото продължава да се задълбочава и след настъпване на т.нар. демократични промени (1989 г.): 1992 г. - 126 ж; 2001 г. - 96 ж; 2011 г. - 50 ж. Земята е върната на собствениците, но хората вече ги няма, а повечето от техните наследници не познават селския живот.
Днес пред селото стои реалната заплаха от пълно обезлюдяване. Перспективи за съживяването му се разкриват във възстановяване на традиционните селскостопански производства, както и в разработването на разнороден вид туризъм (планински, селски, културно-исторически, поклоннически и др.).




Източници:
1. Захариев, Йордан– Кюстендилска котловина, изд.БАН, София, 1963 г.
2. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
3. Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.35-38;
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
5. Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
6. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.
7. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
8. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
9. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
10. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
11. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
12. Официален сайт на НСИ – Национален регистър на населените места - http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul

 


„Св. Димитър“ - с. Полска Скакавица

Черквата „Св. Димитър“ се намира в централната махала Село на село Полска Скакавица. Разположена е на площадка с отвесен склон с надморска височина 630 м, в непосредствена близост до жи...
» виж детайли


Черква в крепостта „Земенско кале“ - с. Полска Скакавица

Средновековната черква в крепостта „Земенско кале“ се намира на около 3,5 км североизточно от центъра на село Полска Скакавица, над махалата Пчелино. Разположена е насред Земенския прол...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"