ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Илия
 

Местоположение и географска характеристика:
Село Илия, централната частИлия е село в Западна България. Намира се в община Невестино, област Кюстендил. Отстои на 110 км югозападно от столицата София, на 42 км югоизточно от град Кюстендил и на 28 км южно от общинския център – с. Невестино. Селото е Изглед от центъра на селоторазположено в близост до границата с Република Македония (на около 5 км в северна посока. В близост се намира проходът Черната скала, на който отдавна има план да се изгради контролно-пропусквателен пункт. Илия граничи със селата: Тишаново (на север), Църварица (на изток), Ветрен (на юг-югозапад) и Раково (на запад).

Гледка от околността на ИлияСело Илия принадлежи на историко-географската област Пиянец. Разположено е сред най-източните възвишения от Осоговска планина на 825 м надм. вис. Селото е пръснато на множество махали (общо 17 на брой), сгушени в източните стръмни ребра на връх Езерник и връх Поглед към връх Човеко с разположената в източното му подножие Делийска махалаЧовеко и по западните, източните и южните склонове на височината Ветрова воденица, а две от тях заемат част от източните и западните поли на връх Чуката. Сравнително обширното селско землище за този край на страната, простиращо се на площ от 15,625 км², е заето изключително от хълмове, образувани от разрушаването на риолитови и трахитови скали. На изток и юг неговата граница опира в река Речица (десен приток на р. Елешница) и Ветренска река, към които Възвишението Ветрова воденица и разположените на западния му склон махали Релинци и Тузлуцитесе спускат полегати ридове. Именно в южната част на землището са разположени  обработваемите земи и по-голяма част от махалите. В района има няколко карстови извора, край които някога е възникнало селището. Цялото село най-добре може да се обхване с поглед от височината Ветрова воденица, откъдето се виждат всички махали, застроени на присойни места, открити на слънце и запазени от студени въздушни течения.
Из селската околност се срещат смесени широколистни гори и обширни пасища, изобилстващи с разнообразни тревисти видове и билки. Тук-там има и иглолистни гори, изкуствено засадени като мярка срещу пороищата, които до средата на ХХ в. правели значителни поразии.
Изглед от южната част на селското землище с долината на Ветренска рекаПокрайнината Пиянец принадлежи към преходноконтиненталната климатична област, но при по-високо разположените села, каквото е Илия, климатът е по-остър – почти континентален, характеризиращ се с прохладно лято и по-студена и продължителна зима. Въпреки това трябва да се отчетат и някои микроклиматични влияния, към които принадлежи мекото средиземноморско течение идващо от долината на р. Струма чрез нейния приток р. Елешница и р. Речица. Влияние оказва и добрата защитеност на селото от студените северни ветрове и южното му изложение, при което бива подложено на топлия южен вятър, известен тук като „царевоселец“, непозволяващ дълго Обширни тучни пасищазадържане на снежната покривка.
Тукашните природни условия са благоприятни за развитието на овощарство (сливи, круши и др.) и някои технически култури. Особено подходящи са за упражняване на екологично пасищно животновъдство.
Населението на селото към 2017 г. наброява около 25 жители (по настоящ и постоянен адрес).

За името на селото:
Името на селото произхожда от старинното църквище „Св. Илия“, където според преданията имало древен манастир, а днес е изграден нов параклис, носещ същото име.

История:
Наличието на изворна вода и добрата естествена защитеност са причина районът на селото да бъде населяван от дълбока древност. При направени проучвания на Радина пещера в границите на село Илия и Голямата пещера край него се установява, че са били населявани в края на каменно-медната епоха и ранножелязната епоха (IV – II хил пр. Хр.). В областта (край недалечното с. Ваксево) са открити и материали от средния неолит и ранния неолит ((VII – IV хил пр. Хр.). Удобното и стратегическо положение са предпоставка за съществуване на поселищен живот по тези места и в по-късни исторически периоди.
През древността, вероятно още през тракийско (пеонско) време, по долината на Елешница и по тази на Речица, а на юг през прохода Черната скала, преминава важен и стратегически път, който през римската епоха се превръща в една от главните пътни артерии на Балканския полуостров, свързваща Константинопол с Филипополис, Пауталия, Стоби и Адриатика. Край този път, станал известен в по-ново време като "Друмо", възникват редица селища, а за охраната и поддръжката му се изграждат укрепени пунктове и крепости. Такива има и в землището на село Илия. На естествено защитено възвишение Поглед към възвишението Свети Илия (в средата)източно под връх Човеко са разкрити останки от късноантична крепост, заемаща площ от около 4 – 5 дка. Допреди години по ръба личал крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. По-добре била запазена северната стена, а по терена се намирали фрагменти от строителна и битова керамика. Днес на това място се издига обновеният параклис „Св. Илия“. В миналото при неговия строеж попаднали на солидни основи.
Възвишението Ветрова воденица с останки от крепост върху негоДруга късноантична крепост има на възвишението Ветрова воденица над махалата Ралинци (североизточно от центъра на селото). На места личали останки от стена , градена от ломени камъни и хоросан, смесен със счукана тухла, а по повърхността имало пръснати фрагменти от тухли и керемиди.  В миналото от там били вадени долиуми. Днес целият хълм е покрит с борова гора.
Изглед на Делийска махала с м. "Селище"В землището на село Илия има останки и от късноантично селище, намиращо се в местността „Селище“ при Делийска махала, на около 2 км западно от центъра на селото. При стопанска дейност местните хора вадели огромни долиуми (с вместимост до 600 л.) и попадали на основи, градени от ломен камък и хоросан. Също са намирани и монети. Днес на терена има оскъдни културни останки. В близост са открити няколко погребения, които по всяка вероятност са принадлежали на некропола към споменатото селище. Според местни предания някога, в „турско“ време, селото било събрано на едно място именно в тази местност, до големия карстов извор, който излива събраните подземни води на варовития връх Езерник. С оглед на тези данни, може да се приеме, че тукашното късноантично селище е далечен предшественик на днешното село Илия.

Първите писмени сведения за селото намираме в османските данъчни регистри. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. се среща под името Илино и е причислено към нахия Пиянец. По това време в него живеят: 42 християнски семейства, 27 неженени и 2 вдовици, което прави население от около 200-250 жители (едно средно голямо селище). От същия документ се разбира (от наличието на бащинѝ, 5 на брой), че в селото има и войнуци (специална категория немюсюлманска военна част), които са освободени от повечето данъци в Османската империя и имат правото да владеят наследствени земи – т.нар. „войнушки бащини“. Наличието на тази привилегирована прослойка дава специален статут на селото, който донякъде му осигурява спокойствие и го предпазва от набезите на османлиите. Селото се споменава и в списъка на джелепкешаните от 1576 г. заедно със съседното Църварица като едно общо селище, носещо името Стар тип двуделна къща за живеене, с аѐ (чардак), Чучучкка махалаКленовик. Същото се потвърждава и от местни предания.
Основен поминък на илиенци през османския период е скотовъдството и земеделието. От присъствието на селото в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) се разбира, че тукашните овчари доставят овце на османската войска. Данъчните регистри осведомяват и за отглеждане на: зърнени култури, бостани, лен и коноп, овощия, пчели - „улища“ и др.

Параклисът "Св. Илия", изграден на мястото на старо църквище, преди възстановяването му (снимка: kmeta.bg)

 

Според наличните данни през петте века робство село Илия изцяло запазва българския си характер, като турско присъствие в него въобще липсва. Дълбоко застъпената национална и верска – християнска принадлежност на местното население е засвидетелствана и от наличието на няколко християнски култови обекта:



- Църквище (оброчище) „Св. Илия“ - според преданията, създадено на мястото на манастир, върху чиито руини в по-ново време е изграден параклис;
- Оброчище „Петрова църква“ - на мястото има вековен дъб и оброчен кръст, празнувало се е на Петровден;
- Оброчище при училището – образувано е след Освобождението поради зачестили градушки и наводнения (днес не съществува). При него са се събирали на курбан на Гергьовден, Петковден и Димитровден, но поради възникнал скандал за неправилно раздаден курбан долните махали (Веждарци, Козинарци, Курандарци, Милчовци и Кориярци) се отделили от другите и на същите дни почнали да излизат на служба във Веждарска махала, където по-късно построяват малък паметник за загиналите във войните.

Оброчището "Петрова църква"Селото не е имало храм, но тези свети места са представлявали своебразни черкви на открито. При тях отрудените селяни се уповавали на Бога и измолвали спасение и закрила. На определения празника се събирало цялото село, правел се е курбан и всяка фамилия принасяла дарове (погачи, коливо и др.).
Според не съвсем точна статистика от 1866 г. село Илия има 62 домакинства с 425 жители.


Освобождението не променя съществено живота в този закътан планински край. Основният поминък на илиенци остава непроменен - скотовъдство и земеделие. Населението на селото нараства бавно, главно в резултат на естествения прираст: 1880 г. - 512 ж; 1900 г. - 528 ж; 1920 г. - 686 ж; 1934 г. - 775 ж. През 1893 г. землището на селото заема Селяни от село Илия, снимка от 30-те години на ХХ в. (по Й. Захариев)14 549 дка (10 040 дка гори, 4 004 дка ниви, 407 дка в ливади, 97 дка овощни градини) и се отглеждат 1525 овце, 683 кози, 269 говеда, 85 коня. Малката площ на обработваемата земя, която постоянно бива унищожавана от пороищата, от своя страна предизвикани от изсичане на горите, започва да става недостатъчна за изхранване на нарастващото население. Това е причина за изселване на множество домакинства (до 1930 г. 20 на брой). Изселниците се установяват главно в Айтоско и Омуртагско.
Наред с традиционната селскостопанска дейност се развиват и домашните занаяти, чиято продукция е насочена предимно за задоволяване на лични нужди. По това време в селото работят до 10 воденици.
През 1908 г. в Илия се открива основно училище.

Търговската сграда с пивницатаС идването на социалистическата власт след преврата от 9.09.1944 г. настъпва прелом в развитието на селото. При образуването на местното ТКЗС "Първи май" (1956 г.) обработваемата земя и живата стока е отнета от частните собственици, при което голяма част от илиенци остават без препитание и са принудени да търсят прехрана другаде. Задейства се изселническа вълна, насочена към близките градове – индустриални центрове (Кюстендил, Дупница, София и др.). Красноречиво свидетелство на този процес ни дават данните от преброяването на населението през годините: 1946 г. - 839 ж. (максимумът); 1956 г. - 650 ж.; 1965 г. - 488 ж; 1985 г. - 217 ж. 
Отдавна нефункциониращото училищеПрез социалистическия период се правят редица стъпки по благоустрояването на селището: построяване на нова училищна сграда (1951 г.), електрификация (1956 г.), водоснабдяване (1970-79 г.), асфалтиране на някои главни улици (1979 г.), откриване на фелдшерски пункт, изграждане на стопански постройки и търговска сграда с магазини и кръчма. Обновява се жилищният фонд. По това време селото има ежедневна автобусна връзка с Кюстендил. Но въпреки това населението продължава тенденциозно да намалява.
Пейзаж из околността на ИлияДемографският проблем се изостря още повече с настъпването на демократичните промени (1989 г.): 1992 г. - 167 ж; 2001 г. - 122 ж; 2011 г. - 65 ж. Днес пред село Илия стои реалната заплаха от обезлюдяване. Перспективи за съживяването му се разкриват в разработване на традиционните селскостопански отрасли – овощарство и животновъдство и създаване на разнороден вид туризъм (планински, селски, културно-исторически, поклоннически). Благоприятно за развитието на целия район ще се отрази и отварянето на граничен пункт на Черната скала.



Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.18.
2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.265
3. Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.
4. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
5. Кацаров, Гаврил - Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония, София, 1921 г.
6. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
7. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
8. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
9. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
10. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
11. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
12. Официален сайт на НСИ – Национален регистър на населените места - http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul

 


"Св. Илия" - с. Илия

Параклисът „Св. Илия“ се намира на около 3,5 км западно от центъра на село Илия. Разположен е на естествено защитена височина (на 973 м надм. вис) в източното подножие на връх Човеко от...
» виж детайли


Оброчище "Петрова църква" - с. Илия

Оброчището „Петрова църква“ се намира на около 2,5 км западно от центъра на село Илия и южно от Делийска махала. Разположено е на гърбицата на издължен рид на 900 м надм.вис. На св...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"