ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Татул
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед от село Татул, махала ВежницаТатул е планинско село в Южна България, Източните Родопи. Намира се в община Момчилград, Област Кърджали. Отстои на 270 км югоизточно от столицата София, на 28 км в същата посока от гр. Кърджали, на 13 Западната махала Зърнешкм източно от Момчилград и на 29 км северозападно от Крумовград. Татул е заобиколено от селата: Биволяне и Гургулица (от север), Постник (Църквица) и Нановица (от североизток-изток), Неофит Бозвелиево (от югоизток), Лале и Кос (от юг), Врело (от югозапад) и Равен (от изток).

Изглед на Татул от югСело Татул е разположено в северната част на рида Стръмни рид от Източните Родопи, на 320 м надм. вис. Източно от него се простира долината на река Бююкдере (десен приток на Арда), която отделя Стръмни рид от изолирания рид Бойник (Юрпек) с най-висок връх Св. Илия (879 м). Възвишенията около селото са изградени от старотерциерни вулканити - андезити, латити, туфи, туфити и лавови брекчи. Релефът е силно ерозиран, оголен и обезлесен, така че навежда на асоциации с лунен пейзаж.Дърво от "Вкаменената гора"
В околността на Татул се намират резерватът „Боровец“, където расте най-източното естествено находище на черен бор в България и природната забележителност „Вкаменената гора“, образувана преди милиони години от овъглени или опарализирани дървесни стволове, затрупани при вулканично изригване.
"Лунен" пейзаж край ТатулСелото попада в северната периферия на Средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Лятото е горещо, а зимата мека. Почвите са плитки и бедни. Тези природни условия предопределят слабо селско стопанство, представено главно с отглеждане на тютюн, който е една от малкото култури виреещи тук.
Населението на село Татул към 2014 г. наброява около 100 жители (с постоянен и настоящ адрес). Всички жители се самоопределят като етнически турци и изповядват исляма (алиани - сунити).

История:
Районът на днешното село Татул е обитаван от твърде дълбока древност. Потвърждение за това ни дава наличието на множество археологически паметници и находки. Сред тях попада един от най-известните археологически обекти в България – тракийският култов комплекс, станал известен през последните години, като „Светилището на Орфей“.
Древното култово място край ТатулСчита се, че тук се е намирал един от големите култови центрове на древността, значим за цялото Източно Средиземноморие. Времето на възникване на свещеното място не е установено с точност, тъй като принадлежи към съвсем непозната епоха. Няколко намерени глинени съдове и фигури за ритуални нужди дават основание на специалистите да датират светилището от края на V и началото на ІV хил. пр. Хр.
Култовото съоръжение се намира на около 200 м югозападно от махалата Вежница на село Татул и е разположено на естествено защитен хълм, известен на местните като „Каябашъ“. Езическото светилището представлява скален масив, чийто връх е изсечен под формата на пресечена пирамида. Комплексът се състои от две скални гробници, четириъгълно легло за Скалното тракийско светилище - "Светилището на Орфей"главния олтар – ниша за поставяне на оброчна плоча и осем изсечени в скалата стъпала, водещи към най-високата част. В скалите край светилището са издълбани и няколко трапецовидни ниши, както и една тракийска скална куполна гробница. Типът на тези монолитни каменни светилища се отнася към най-дълбока тракийска древност - ХVІІІ – ХІ в. пр. Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет.
Изсечени в скалта сълби, водещи към езическия храмВ къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХV–VI в. пр. Хр.) жертвоприношенията се извършват в открити олтари. През елинистичната епоха се появява строителство и тракийска архитектура. Според археолозите в периода IV–I в. пр. Хр. се изгражда голяма каменна стена от добре оформени блокове, която огражда хълма. Малко по-късно е построен и храм. Тогава култът започва да се практикува в закритото помещение, а мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в хероона – мавзолея на владетеля. След като Крепостната стена, ограждаща хълмаримляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I в. сл. Хр.
С времето култовият комплекс се разраства, а през ранновизантийската епоха (IV–VII в.) на хълма е построена крепост, която е разширявана и преустройвана многократно. До наши дни са се съхранили останки от четириъгълна кула, чийто подземен етаж е служел за водохранилище.
Остани от крепостната стена на тракийската крепост край пътя за с. Нановица (снимка: Милко Гърдев)Освен светилището, в района на Татул има и други паметници от тракийската епоха. Сред тях попадат две тракийски крепости. Едната е известна под името "Асара" и се намира на едноименното възвишение, на 1.19 км североизточно по права линия от центъра на селото. Другата крепост се намира на 1 км североизточно по права линия от центъра на махала Вежница на село Татул. Тя е разположена на склон с югоизточен наклон, като през северозападния ѝ край минава пътят Татул – Нановица. И двете крепости са изградени от ломен камък без спойка. Тази особеност ги отнася към тракийското крепостно строителство.
Долината под крепостта, на река БююкдереПрез средновековието крепостта около древното светилище служи за убежище на населението от близко селище, намиращо се в долината под нея, близо до реката. Там при стопански работи е разкрит некрополът на селището. В неколкото проучени гробове, оформени с каменни плочи, е открит богат погребален инвентар. Намерени са фрагменти от средновековна керамика, стъклени и други накити. Артефактите говорят, че през средновековието населението по тези места е съставено изключително от българи – християни. Този факт се потвърждава и от историческите извори за същия период. Известно е, че през средните векове Източните Родопи попадат ту във византийски, ту в български ръце, но независимо Капител от средновековната църква при езическото светилище (експонат в РИМ - Кърджали)в чие владение влизат, местното население си остава преимуществено българско.
Открити при разкопки капители с релефно изображение на кръстове и колони, в очертанията на крепостта, подсказват че през средновековието е изградена черква, която вероятно е включвала в плана си и езическото светилище. Подобни примери на приемственост между езичество и християнство се срещат и на много други места из България.
Намерени в крепостта оловни печати и ядра от тях дават основание на един от изследователите на мястото – проф. Николай Овчаров да приеме, че през XI-XII  в. укрепеният хълм е бил център на владение на основоположника на династията на палеолозите (византийска императорска фамилия през ХIII - ХV в., чиито представители управляват Византия в последните 250 г. преди турското нашествие) севаст Георги Палеолог (1081-1115). Последният е един от видните военачалници на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118), воювал срещу нормани, печенези и кумани. Той е управител на императорските земи в района на Източните Родопи, след като прекратява военните си ангажименти. Вероятно севастът е управлявал златодобива на рудниците при село Стремци и другите мини в района, а на Татул е било имението му, откъдето е управлявал земите си. Възможно е тук да е живял негов управител, а той самият като областен управител да е бил установен в административния център на областта Ахридос, открит в наши дни в местността „Клисе башъ“ под Перперикон, който е само на 10-ина километра от Татул.
Последният етап от хилядолетния живот върху хълма Каябашъ се отбелязва от средновековния некропол, датиран не по-късно от средата на XIII век.
Местна носия от края на XIX в.Каква е била съдбата на селището под крепостта при завладяването на Родопите от османлиите в 1371 г. не е известна, но най-вероятно то споделя участта на многото разорени  български селища. Онази част от местното население, която не успява да избяга е асимилирана – помохамеданчена и турцизирана. Впоследствие по тези места са заселени колонисти – турци от Мала Азия.
През османското робство село Татул, което е наследник на споменатото средновековно селище, носи името Аджиолук.
Селото влиза в пределите на свободна България по време на Балканската война (1912 г.), а е преименувано на Татул през 1934 г.
Пейзаж от ТатулДнес село Татул представлява селище със затихващи функции, и ако не е новият път, ремонтиран заради националния туристически обект „Светилището на Орфей“, то щеше да бъде съвършено изолирано от цивилизования свят. Селото е почти обезлюдено, а малкото останали да живеят в него – предимно стари хора не могат да говорят български език.

 


Източници:
1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Промените в имената и статута на селищата в България (1878-1972 г.), София, 1973 г.
2. Балкански, И. Източно-родопски крепости. София, 1977 г.
3. Николчовска, Мария. Народни Носии в Източните Родопи, ДИ „Септември“, София, 1979 г.
4. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г.
5. Дерибеев, Борис. Ахрида, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1986 г.
6. Овчаров, Н.; Коджаманова, Д.; Димитров, Здр.; Лещаков , Кр. Археологическо проучване на скално светилище при с. Татул, Момчилградско, В: АОР за 2007, изд. БАН, София, 2008 г.


Църква при скалното светилище край с. Татул

Средновековната църква, която днес е напълно разрушена, се е намирала в очертанията на скално светилище - един от най-величествените мегалитни паметници на територията на България, станало известен...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"