ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Софрониево
 

Изглед на Софрониево от западСофрониево (до 1934 г. - Сърбеница) е село в Северозападна България, намира се в община Мизия, Област Враца. Селото отстои на 57 километра североизточно от Враца, на 57 километра на север от Монтана , на 25 километра от Козлодуй и на 20 километра от Оряхово.
Софрониево е разположено източният край на най-плодородната част от Дунавската равнина - Златията, започваща в околностите на град Вълчедръм и включваща земите между реките Цибрица и Огоста, последната протича на 0,5 км сверозападно от селото. Релефът е равнинен, в околностите на селото има възвишения с малка надморска височина.Река Огоста край Софрониево
Землището на селото включва повече от 75 000 декара обработваема земя. Богатите почви са особено благоприятни за развитието на зърнени култури, както и за овощни дървета, лози. В региона е развито говедовъдството, овцевъдството и птицевъдството, в последните години се засаждат и големи площи с малини.
Населението на Софрониево към 2010 г. е 1400 души, за сравнение - към 1985 г. то е било 3159 жители.
Районът на селото има хилядолетна и богата история. Според направените от местния изследовател - Богдан Николов археологически разкопки, първите обитатели на територията на сегашното село са дошли около 10 000 г.пр.н.е., а в изкопаните могили са открити запазени кости от мамути.
На височината Данева могила има останки от укрепени селище от халколита. В землището на Софрониево са проучени два тракийски некропола от желязната епоха. Следи от тракийско селище ( от IV-III в. пр. Хр.) има в западните покрайнини на селото, в околността са регистрирани и 10 големи надгробни тракийски могили и няколко малки.
В землището на Софрониево е открита най-старата бронзова фиала по българските земи. Наблизо е открито и съкровището от Рогозен. Има и находки на махайри - вид меч, разпространено бойно оръжие на траките. В подкрепа на това дълговременно тракиско присъствие тук, са и останките от тракийско селище от I - IV  в. в местността "Селище", 2 км югозападно от селото.
По време на Римската империя в близост до селото минава пътят свързващ главния град на провинция Прибрежна Дакия Рациария (до днешното село Арчар) с крепостта Аугуста (чието име е запазено в името на река Огоста).
Съществувалите антични селища в района на днешното село, в периода IV-VII в., са били периодично опустошавани от хуни, готи, авари и славяни.
В северозападната част на Софрониево има останки от ранносредновековно българско селище и некропол (VII-X в.), продължило е да съществува и през XII-XIV в. - вероятно от тогава селото носи името Сърбеница.
Стари надгробни кръстовеВ 1396 година областта попада в ръцете на османските турци. Първите писмени сведения в османски административни документи за съществуването на селище под името Сирбениче датират от 1673 година . В края на XVIII век селото е в пределите на Видинския санджак. През периода 1793 - 1807 година видинският паша - кърджалийският главатар Осман Пазвантоглу, се обявява за независим владетел и местните жители са подложени на голям терор и заплашени от пълно унищожение. В резултат на тези нескончаеми войни между Пазвантооглу и Високата порта цялата крайбрежна ивица около Дунава е била обезлюдена, че плодородните земи тук дълго време останали необработвани. Търсейки начин за оцеляване, тогавашните жители на селото решават да се преселят в Ефляк (Влашко). Причината е, че селото губи сатута си на независим страж на царския път към Видин. В селищата Лунга маре и Лунга мика изселническата общност преживява около три десетилетия, след което със султанско разрешение се завръща и се заселва около стара църквица "от времето на цар Калоян", и отново създават село Сърбеница.
Въпросната църква е строеният през XVI - XVII в. храм "Св. Никола", който днес се намира в много лошо състояние и е заплашен от унищожение.
В землището на село Софрониево се намират останките на изчезналите по време на турското робство български села Голяма Лъка и Проданковец.
През 1861 г. турското правителство започва да заселва татари във Видинския санджак. Това преселване е посрещнато враждебно от българското население, тъй като татарите са привилегировани във всяко отношение.
Софрониево е едно от селата, през които преминава Христо Ботев по пътя към Стара планина и днес през Софрониево ежегодно на 28 май минава, походът по пътя на Ботевата чета, който тръгва от Козлодуй към Врачанската планина. Нито един местен жител ( с изключение на даскала от Козлодуй и 11 мъже от съседното село Бутан) не се е присъединил към Ботевите четници.....
Историческо място свързано с преминаването на Ботевата чета е местността "Въртопа" - обширни поляни и гори. В близост се намира изворче и Оброчен камък. Според местните легенди там е почивала четата и четниците са играли хоро, днес на мястото има паметна плоча.
Жители на селото с местни народни носииДнес, местните жители все още говорят влашки език (олтенски диалект). В миналото главната улица, която разделя селото на 2 части, които от наврмето са враждували помежду си - кетрани и виани. Кетраните са селяните, намиращи се до реката, а названието си носят от влашката дума за камък кятра, то ест основатели - смята се, че това са първите завърнали се от Влашко заселници. Антропологически кетраните и до днес имат особена структура, вероятно поради затворения начин на живот и бракосъчетаване в турския период. От другата страна - по-голямата част от селото - се намирали вианите - името им идва от влашката дума за лоза или от виу, на румънски идвам, то ест пришълците в селото, присадените.
След Първата световна война през 1919 година в Софрониево са се заселили български бежанци - торлаци от Западните покрайнини, които по силата на Ньойския договор остават в Сърбия). Торлаците издигат своите къщи във виянската половина - най-северният край на селото.
Интересна забележителност за Софрониево са намиращите се в землището му вековни дъбове - защитени природни обекти.

Използвана литература:
1. Димитрова Д. Археологически паметници във Врачански окръг, София, 1985
2. Енциклопедия на България - т. VI, изд. БАН, 1988 г.


"Св. Никола" - с. Софрониево

Средновековната църква "Св. Никола" се намира в северната част на село Софрониево и е регистрирана като паметник на културата с национално значение. Изграждането на храма е започнало по...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"