ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Килифарево
 

Килифарево е град в Северна България,намира се в Община Велико Търново. Отстои на 11 км южно от Велико Търново и на 22 км източно от Дряново.
Градчето е разположено в малка котловина,скътана сред възвишения на Предбалкана, на левия бряг на река Белица. Южно от Килифарево започва един от главните старопланински проходи - "Проходът на републиката".
Населелението на Килифарево към 2010 г. е 2 386 жители.
Районът около днешния град е обитаван от дълбика древност, археологическите разкопки сочат, че тук още през палеолита е имало уседнал живот.
Установено е, че през древността тези земи са били заселени от местните тракийски племена Уздицензи и Кробизи, чийто основен поминък е бил скотовъдството. Доказателство за това дават останките от такийски поселища около височината „Градът" (южно от Килифарево), където навярно траките скотовъдци намирали спасение и се защищавали от вражески нападения.
Стартегическото местоположение на мястото, където сега е разположено Килифарево, неминуемо е било оценено от римляните, а след тях и от византийците. Вероятно още тогава е била изградена крепостта на възвишението "Градът", във връзка с охраната на близките проходи - Хаинбоаз ("Проходът на републиката") и Еленския.
Разкритите две раннохристиянски базилики в района на Килифаревския манастир недвусмислено говорят, че мястото още през късната античност се обособява като важен духовен и религиозен център.
Има предположения, че името - Килифарево идва още от византийския период, когато селището е важно военно-стратегическо, икономическо и църковно средище.„Килифарево" е транскрипция на късния среднобългарски език на гръцкото „кефалос" -г лава, оттам „кефалия"- управител и събирач на данъците в дадена област. Седалището на този византийски администратор е било в селото, поради което то е получило и сегашното си име.
Селището възниква на днешното си място по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), когато крепостта "Градът" е разширена и допълнително подсилена. Близостта ѝ до престолния град я правила още по-важна и първостепенна, като опорен пункт и надежден щит срещу неприятеля.
За средновековната крепост над Килифарево Йордан Попгеоргиев пише: "Срещу селото, зад р. Белица, надвесена над нея, се издига една голяма трапезовидна височина, приличаща на търновската "Трапезица" - особено когато я гледаш откъм селото.Тя е три пъти по-обширна от Трапезица.Отгоре е почти равна, отстрани и от всякъде е стръмна, особено над реката. В южната част "Градът" има остатъци от стар зид, широк до 1 м. "Градът" е бил запазен с ров. По ъглите около крепостта е имало кули с размери 11 м широки и 17 м дълги".
Днес местното население знае крепостта,като „Лятната резиденция на цар Иван-Александър", и действително тя е и такава през XIV в., но нейното главно предназначение е било преди всичко военно-стратегическо, основно да контролира старопланинския проход "Хаинбоаз".
Килифарево е прославено просветно огнище и през Средновековието. Тук през 1348-1350 г. Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир "Св. Богородица", превърнал се в значително книжовно средище. Тук, в книжовната школа на Теодосий Търновски, се подготвят за разпространителна и културна дейност редица монаси и духовници. При падане на България под османско робство крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие, в близост до старото място е възникнал сегашният Килифаревски манастир.
Първите писмени сведения за селището датират от 1364 г., споменати в "Житието на Св. Теодосий Търновски" , написано от цариградския патриарх Калист. От "житието" узнаваме, че тогава селото се е управлявало от "КЕФАЛИЯ" (от гръцки - главатар, управител, главно място), от където селото получава името Кефаларево.
След завладяването на България от османските турците,завоевателите в писмените си разпоредби наричат селото Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича "ДЕРВЕН КАРИЕЛЯРИ КИЛИФАР". По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено "ДЕРВЕНДЖИЙСКА ПРИВИЛЕГИРОВАНА ОБЩИНА", със задача да охранява пътя по долината на "ХАИНСКИЯ" (Хаинбоазкия) проход.
Със заемането на Търновския патриаршески престол от владика грък и засилването на гръцката духовноасимилаторска експанзия по българските земи, в село Килифарево се настанява новият гръцки „Кефалия", който сега вече изпълнява функциите на събирач на  „владичината", т. е. на ония данъци, които отиват за гръцката митрополия в Търново. Това допълнително утежнявало положението на българите, които и без това плащали ред други данъци към турската хазна. Днес за спомен от тези духовени „ясакчии" (бирници), е останало наименованието на местността „Гръцки дол" (Гръцкото дере).
По време на зачестилите въстания на българския народ против османско иго, за по-голяма сигурност при охраната на прохода, в източния край на селото са заселени около 30 турски семейства. Заедно с тях са заселени и много цигани, които започват да упражняват редица занятия.
Голям стопански и културен разцвет Килифарево достига през епохата Българското възраждане. Развиват се редица занаяти, между които тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството,дръндарството, бояджийството ,сарачеството, кожухарството, но предимство имали мутафчийството и гайтанджийството. В селото имало над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяваи интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе.
Килифаревското било известно и с производство на чулове ,конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда,които намирали добър пазар  в османската империя. Със свои произведения килифаревските майстори участвували и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен (Унгария).
Наред със занаятчийските работилници постепенно се зародили и по-съвършени фабрични предприятия. През 1864г. Ангел Попов открива в местността "Котлината" първата в България фабрика за хартия. По бреговете на р. Белица възникват и модерни за времето си мелници за производство на бяло брашно. Няколко години по-късно Ангел Попов открива фабрика за производство на макарони и фиде.
Окономоческият подем на Килифарево се отразил благоприятно и на духовния живот. В началото на XIX век в селото е имало три метоха, принадлежащи на Килифаревския манастир "Св. Богородица" и на други близки манастири, днес от тях няма никаква следа. Монасите, пребиваващи в метосите, са били първите килийни учители на килифаревчени. През този период са били издигнати и двете църкви на селището:
- Църквата "Св. Арахангел Михаил" е по-стара и е съществувала още по времето на Втората българска държава.Преданието за този храм говори,че за да го предпази от поругаване (в 1520 г. султан Селим I  издал заповед всички храмове бъдат преобърнати в джамии), местният свещеник, след като събрал църковната утвар, подпал самата църковна сграда, която изгоряла до основи. През 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото на старта църква и нова сграда, която била наречена пак на името на старата - "Св. Арахангел Михаил". Всичко, каквото било спасено от старата църква, селяните пренесли в другата църква - "Св. Богородица".
- Църквата "Успение Пресветия Богородици" - първоначално е изградена като малка дървена църквица, след опажаряването на първата (1518 г.). През 1835 г. тя била съборена и на нейното място местните майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на сегашната църква в "Долната махала", наречена "Св. Богородица". Иконостасната резба е дело на майстори марангози от Тревненската школа, която при един от ремонтите "майсторите-бояджии" боядисали в тъмнокафяв цвят, днес само царските двери са позлатени. Най-старите икони в църквата,повечето малък формат, датират от 1836-1837 г., по-големите са рисувани 3-4 години по-късно. На някои от тях са отбелязани имената на големите тревненски маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов. В женското отделение на църквата се пазели няколко много стари икони, една от които  датирана от XIV в.
През бурния XIX век Килифарево участва активно и в борбата за църковна независимост, в национално-революционното движение и в Освободителната война, градчето е родно място на плеяда борци за национално освобождение и независимост.
След Освобождението Килифарево бързо изменя и културния си облик,открити са две училища,център на културно-масова дейност се превръща основаното през 1884 г. народно читалище "Напредък".
С Указ от 1973 г. на Държавния съвет на НРБ село Килифарево е обявено за град Килифарево.
Днес, интресен обект за посетителите на Килифарево представлява и Историческият музей - експозициите му представят следите от древни култури на територията на града, историята на създадения в средата на XIV в. Килифаревски манастир, поселищния облик на района в периода на османското владичество, развитите занаяти, учебното дело и борбите за национално освобождение през Възраждането.
В близост до Килифарево се намират и манастирите: Присовски "Св. Пантелеймон" и Присовски ""Св. Архангел Михаил", Плаковски "Св. Пророк Илия" и Къпиновски "Св. Никола".

Източници:
Димитър Хаджииванов - Килифарево на везните на историята, 2010 г.
 



Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично”  се намира на около 4 км южно от градчето Килифарево и на около 14 км в същата посока от Велико Търново. Разположен е на десния б...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"