ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Бяла
 

Бяла е град в Североизточна България,намира се във Варненска област и е административен център на Община Бяла. Отстои на 52 км южно от областния център Варна, на 6 км северно от най-близкия град - Обзор, на 48 км североизточно от Несебър и на 80 км североизточно от Бургас. През града минава международният път Е87.
Град Бяла е разположен в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. Бреговата ивица край града е съчетание от скалист стръмен бряг, малки заливи и плажни ивици с пясъчни дюни. Всичко това придава на околността атрактивност и особено очарование. Югоизточно от Бяла се намира тясно свързания с историята на селището нос Свети Атанас.
Населението на града към 2011 г. е 2023 жители.
Макар и малко градче Бяла има дълга-хилядолетна история. Почти цялата му древна история е свързана с вдадения навътре в морето нос Св. Атанас. За съществуването на крепост тук се знае още от 1892 г., когато са направени теренни проучвания от основателите на българската археология - братята Хермингилд и Карел Шкорпил. Едва през 70-80-те години на ХХ в. оглавената от проф. Михаил Лазаров археологическа експедиция в залива, южно от носа, дава допълнителна информация, която е обобщена в малки статии в списание "Космос". Най-същесвените открития са направени по време на археологически разкопки през последните години, с ръководител ст. н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.
Първото селище в района е възникнало още през трако-еленистичната епоха, вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място-открити са останки от каменно-дървени котви, както и няколко фрагмента от хиоски амфори ,датирани към VІ-V в. пр. Хр. Заключенията направени при подводните проучвания са подплатени и от сведения идващи от старите извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището в споменатия залив. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти.
От досега направените проучвания може да се приеме, че крепостта на носа е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхващала е площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. За сега е локализирана една голяма кула - основите ѝ са с диаметър над 14-15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. От разкопките е установено и ,че преди изграждането на крепостта, на носа е съществувало римско селище.
Най-интересният обект на нос Св. Атанас е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Изхождайки от пищността на украсата на храма, съвсем правдоподобно е да се приеме, че той е бил епископска резиденция.
Крепостта, заедно със селището към нея и базиликата са били разрушени в началото на VII в., по време на аваро-славянските нашествия.
След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в неговите граници. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известният камък с врязани рунически букви-знаци,които се свързват с прабългарската митология.
Живота в тези земи през средновековието е свързан с крепостта "Козяк", намираща се в околността на близкото до Бяла село Дюлино. Укреплението било разделено на две части, като предната е служела за охраната на пристан. Крепостта тежко пострадала и била превзета от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход по Българското Черноморие през есента на 1366 г. По-късно,"Козяк" отново била включена в границите на Търновското царство-по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.).
"Козяк" продължил да се използва като пристан и през османското робство ,има сведения,че през ХVІ в. е съществувал “закон за пристанището на Гьозке (Козяк)”, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере.    
Жители на Бяла, наред с други селища по Черноморието, вземат участие в Гръцкото въстание през 1821 г.
Национално-освободителното движение в Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. В знак на признателност, в центъра на градчето е издигнат негов паметник.
Бяла не остава настрана от общонациналния духовен и културен възход през годините на Българското възраждане, в тази епоха в селото са издигнати два правослани храма:
 - църква “Света Параскева” - построена е през 1847 г. по тогава действащите закони на Османската империя - храмът на православните християни не е могъл да бъде "по-висок от ръстта на турчин с фес покачен на своя кон". До 1907 г. в църквата се проповядва на гръцки, а една от стаите в предверието на храма е било гръцкото училище.
- църква "Успение Богородично” - издигната е през паметната 1876 г. и за разлика от "Св. Параскева", тя по-голяма и величествена. Църквата е действаща до средата на 80-те години, след което е подложена на разрушение. Днес старият храм е съборен и на негово място се изгражда нов. Създадена е Фондация “Вяра, Надежда, Любов”, която набира средства за доизграждането му. Всички дарения за Църковен храм "Успение Богородично" и "Св. Параскева" се набират чрез:
Банка ДСК - Бяла, област Варна
банков код: 30003118
банкова сметка: 1000102112
Църковно настоятелство
Съгласно договора Моллов-Кафандарис и спогодбата Калфов-Политис, от 1925 до към 1928 г. от Бяла се изселили около двеста гръцки/гъркомански семейства в Катерини, Корино, Китрос,А спрос  (в Гърция). В техните къщи се настаняват българи-бежанци от Енидже Вардар и околните села, а по-късно и от Одринска Тракия и Добруджа. Голяма част от днешното население на града е съставено от потомци на тези бежанци.
Бяла става град през 1984 г. с указ на Министерския съвет.
Уникалните природни дадености(съчетанието на планински и морски климат,девствени плажове) и наличието на културно-исторически пметници,превръщат Бяла във все по-предпочитано място за посещение и почивка.
Някои от забележителностите на града са:
- Ранновизантийска крепост и базилика на нос "Св.Атанас" - обектът все още не е социализиран и експониран, но се очаква скоро да бъде.
- Етнографски комплекс - експозицията му дава представа за богатото разнообразие в бита и културата на населението от общината през последните години на ХІХ и началото на ХХ век.
- Природен обект "Белите скали"

Източници:
1.Сайт на Община Бяла: www.byala.org
2.Валери Йотов - научен ръководител на археологическия обект на нос Св. Атанас   


Базилика на нос Св. Атанас - гр. Бяла

Раннохристиянската базилика се намира в най-източната част на нос Свети Атанас край град Бяла, в чертите на късноантична крепост. За крепостта: Късноантичната крепост на нос Св. Атанас става...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"