ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Петрич
 

Изглед на град ПетричГрад Петрич се намира в Югозападна България, Област Благоевград и е административен център на Община Петрич. Разположен е в близост до границата с Гърция (на 16 км северозападно от ГКПП Кулата) и Македония (на 20 км източно от ГКПП Златарево). Отстои на 183 км южно от столицата София и на 23 км югозападно от гр. Сандански.Буйната понякога река Луда Мара
Петрич се простира в южната част на плодородната Петричка котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра. През него тече река Луда Мара, десен приток на р.  Струмешница. Една от търговските улици в централната част на градаКлиматът тук, както и в цялата котловина, се определя като континентално-преходносубтропичен със средиземноморско влияние. Районът се отличава с голяма продължителност на слънчевото греене, с мека зима и горещо лято.
Южният град е втория по големина в Област Благоевград, населението му към 2013 г. наброява около 29 000 жители.

Петрич е един от старите градове по долината на Средна Струма. Историци и местни краеведи приемат становището че, днешният град Петрич е наследник на древното тракийско селище на племето Меди, намирало се в южното подножие на възвишението Кожух, в близост до местността "Рупите". Съществуването на този отколешен поселищен живот е засвидетелстван и от много други археологически паметници и находки, открити в района. Сред тях попада праисторическата могила край близкото село Тополница.
През I век пр. Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до VI век сл. Хр., когато е разрушен от славяните. Според интерпретация сведенията на римския историк Тит Ливий, доскоро се допускаше, че този град се е казвал Петра. Но откритият през 2002 г.  в южното подножие на Кожух латински надпис от 308 година по недвусмислен начин доказва, че въпросният град се е наричал Хераклея Синтика, също многократно споменаван от античните автори и до неотдавна, локализиран на юг от Беласица. Последните изследвания на Хераклея Синтика, доказват че между този град, разположен в земите на тракийското племе синти и съвременния Петрич не съществува никаква приемственост, а хиатус от няколко века. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич. В продължение на доскорошното становище се приемаше, че днешното име „Петр - ич“ се е образувало като към наименованието на разрушеното антично селище „Петра“ е добавено славянското окончание „-ич“.
Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през X-XI век. През 837 г., при кан Пресиян, Петрич за първи път влиза в пределите на Първата българска държава.
В края на X и началото на XI век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.
По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в Югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост "Гяур калеси", около която първоначално възниква градът. Тогава той се състоял от две части - крепост, т.е. укрепено градско ядро и неукрепен външен град.

Петричката крепост:
Крепостта "Калето" над ПетричКрепостта се намира на около 1,5 км южно от града в м. „Гяур Калеси“ (в превод от турски „Българска крепост“). Разположена е върху едно от крайните възвишения на северния склон на Беласица. Тя е изградена на добре подбрано стратегическо място, от което има обзор към цялата Петричко-Мелнишка котловина и околните планини. Укреплението има елипсовидна форма и заема площ от около 5 дка в най-горната част на хълма, който има стръмни склонове от всички страни. Проучването на средновековния Петрич е все още в начален стадий. В резултат на археологическите разкопки през 1978 г. от екип с ръководител Д. Топтанов е разкрита голяма част от западната крепостна стена, дебела 1,80 м и изградена от грубо обработени камъни, споени с бял и червен хоросан. Запазена е на височина до 2 м. Тогава са били разкрити и основите на петоъгълна кула. Установено е също че до източната стена има бастион и потерна, както и че входът на крепостта е от южната страна.
Изграждането на твърдината е претърпяло два строителни периода. Средновековната крепост  от XII-XIII в. е изградена върху руините на антична крепост от края на IV в. На терена има изобилие от строителна и битова керамика. В близост до крепостта са намерени две големи монетни находки с византийски императори от XII в. - Мануил I  Комнин, Исак II Ангел и Алексий III Комнин.
След влизането на тези земи в границите на България, княз Борис I започва изграждането на укрепителна линия на юг. Последната минавала по българо-византийската граница от 864 г., която се движи по билата на планините Славянка, Сингел и Беласица. Сигурни в своето могъщество, до началото на XI в. българските владетели не предприемат крепостно строителство по долното течение на р. Струмешница. През този период вероятно са били укрепени само най-уязвимите места: Рупелският пролом и проходите на Сингел планина. Последният етап от изграждането на тукашното укрепление съвпада с усиленото крепостно строителство от времето на Второто българско царство (XIII-XIV в.)
Петричката крепост е защитавала дясната страна на р. Струма при входа на Рупелското дефиле. Осигурявала е контрол над долината на р. Струмешница, пътя Струмица – Мелник и отклонението за Солун. Имала е визуална връзка с Мелнишката крепост и с Кулата на югоизток. Крепостта е съществувала до края на XIV в., когато е била разрушена от османските завоеватели.

За първи път Петрич се споменава в писмените извори в грамотата на владетелите Йоан и Константин Драгаш, които през 1376-1377 подаряват тукашни имоти на руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Атон. По това време градът влиза в пределите на Велбъждското деспотство с център град Велбъжд (дн. Кюстендил).
Петрич пада под османска власт в 1395 г., след което е включен (заедно с околността му) в състава на Кюстендилския санджак (окръг), чиято територия съвпада се тази на присвоеното от завоевателите деспотство. С разширяването на османската експанзия градът се превръща в град от вътрешността на империята, поради което губи стратегическото си местоположение. Отначало Петрич е превърнат в център на нахия, а по-късно и на кааза.
След завоеванието, през годините на османско робство, Петрич претърпява значителни етнически промени и постепенно придобива мюсюлмански облик. Част от българите бягат в околните планини (Огражден, Беласица и др.), за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Още веднага в града се установяват представители на османската власт, а местата на изселилите се българи са заети от колонисти – първи идват юруците, последвани от татарите и множество мюсюлмански духовни лица. Но има и такива, което за да запазят социални и феодални привилегии, приемат доброволно исляма. Към този случай спада ислямизацията на християните – спахии, чийто относителен брой в Югозападна България е значителен.
Ценни сведения за демографското и икономическо развитие на Петрич през първите векове на османския период черпим от данъчните регистри от 1488/89, 1519, 1530, 1570/73, 1616 и 1665 г. През 1490 г. градът има 475 немюсюлмански домакинства с общ брой на населението от 2380 души. Според обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. населението на Петрич е все още със значителен превес на българското население – българи-християни – 1474 души и мюсюлмани – 505 души. По това време християните са живеели в 11 самостоятелни махали – Поп Трайко, Поп Димо, Поп Славе, Тимурхан с друго име Поп Трайко, Пазар, Веселин, Дълбошница, Муса, Душкан, Ширбан (дн. с. Рупите), Прибой. Прави впечатление, че повечето от махалите носят имената на свещеници, което не е случайно, защото те са били основен стълб на българския дух и християнски морал, около който се е групирало населението. Тенденцията за намаляване на християнското население в Петрич особено се проличава през XVII в. През 1665 г. то наброява едва 62 домакинства или, за сравнение с това от 1519 г., то е намаляло с цели 90 %.
За една от причините за намаляването на българското християнско население в района се сочи хайдушкото движение, което взело особено големи размери през XVII в. Дързостта на някои хайдути стигала до там, че ходели облечени като спахии и еничари. Конкретни сведения за тях ни дава османският пътешественик  Евлия Челеби, посетил Петрич два пъти (през 1651/52 и 1670 г.):
„Поради това, че в тези планини има много хайдути и харамии – неверници, и в този град не могат да живеят почтени хора, за това и селището не е така оживено... Също така всеки ден се залавяха по 40-50 души неверници – хайдути, заедно с тъпаните и знамената им. Заловени неверници бяха разпънати по всички ъгли на тази паланка Петрич, в град Кюстендил, в паланката Дупница, в град Самоков и град София.“
Хайдушките действия в Петричкия край бележат особено развитие по време на войната на Османската империя със Свещената лига през годините между 1683-1699 г., период в който избухва мощното  Карпошово въстание.  Хрониката на Фъндъкли Силяхдар Мехмед ага потвърждават бунтовете на българите, както и жестоките мерки, взети за тяхното потушаване.
През 1652 г., в очите на Евлия Челеби. Петрич е изглеждал така:
 „Паланката има 240 недотам благоустроени къщи с градини. Има всичко две махали с джамия, параклис, два хана и само една баня. Център е на кааза с 80 села. Има 50 дюкяна, което подсказва за нивото на занаятите и търговията.“
През периода XVI-XIX век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутият Долянски панаир, който се утвърждава като един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.
През Възраждането (XIX в.) с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик, в полза на българите. През XIX век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места.
Стара петричка къщаВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петрич (Petritch) е посочен като град с 1 070 домакинства с 1 264 жители мюсюлмани и 1 312 българи.
По времето на Възраждането Петрич се събужда за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в просвещението и църквата.

Петричката църква "Св. Богородица"През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата "Света Богородица". Сред най-големите ктитори присъстват: Филчо Чавеев, Анго Василиев, Димитър Великов, Стоян Папазов, Георги Урумов и др. Първоначално богослужението в храма е на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. Знаменита е годината 1881 г., когато в църквата започва да се проповядва едновременно на български и гръцки език. Най-старият запазен храм в Петрич е почти унищожен от опустошителния пожар, възникнал през злополучната нощ на 17.11.1987 г. Огнената стихия изгаря великолепния иконостас с всичките му икони, стенописите в наоса и покрива. Невредими остават само стенописите отвън в притвора. Впоследствие храмът е основно обновен и днес с целия си блясък отново приема поклоници.
Църквата "Св. Богородица", изглед от югПо план църквата „Св. Богородица“ е псевдобазиликална с притвор и допълнително изградена камбанария в западния ѝ край, над нартекса. Мраморните плочи за пода са били донесени от руините на античния град Хераклия Синтика. Старият дърворезбен иконостас, иконите и стенописите са дело на дебърските зографи – братята Христо, Исакий и  Кузман Макариеви. Работата по тази вече несъществуваща храмова украса е била започната през 1871 г.

Първата българска църква в Петрич - "Св. Николай"През 1868 година завършва строежа на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко. С нейно съдействие през 1873 г. се открива първото новобългарско училище в църковния двор. За учител е назначен видния български възрожденски просветен деец и духовник йеродякон Агапий Войнов, родом от Кюстендил. В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцките силогоси изпращат в Петрич безплатен гръцки учител.
Първата българска църква в Петрич е била изградена в църковен имот по южния склон на Беласица, в близост до махалата Лешница. По-късно около нея се оформя и днешният жилищен квартал.  Изборът на мястото за строеж на храма може би е свързан с народната памет за съществувалия манастир със същото име, който се споменава в османските данъчни документи от XVI в. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Той е отбелязан в махалата Лешници в гр. Петрич, в „зиамета на Ахмед-Челеби ефенди, бивш дефтердар на имотите на Диярбекир и мютеферик в султанския двор“. Обителта давала данък за пшеница, жито и шира в размер на 100 акчета.
Църквата „Св. Николай“ е трикорабна, псевдобазиликална и първоначално без нартекс.  Последният е бил пристроен през 1924 г., заедно с камбанарията и емпорето (балкон - женско отделение) от кестеново дърво. По-късно, през 1940 г. е изградена днешната масивна нартика и камбанария. В северозападния край на Вътрешността на "Св. Николай"църковния двор е имало параклис-костница „Св. Петка“ и малко гробище. Но при новия градоустройствен план от 1924 г. параклисът е преместен в нартиката на църквата, първоначално от ляво, след това в десния ѝ край, където се намира сега.
На 21.9.1995 г., подобно на храма „Успение Богородично“, и в църквата „Св. Николай“ възниква пожар. Скоро след това храмът е основно ремонтиран, за да може в него днес да се извършва богослужение и отново да приема енориашите си.

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България, но съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава чак до 1912 г.
През 1891 г. българският учен - историк Георги Стрезов пише, че „броя на къщите в Петрич възлиза на 1150 с 3250 жители турци и 2600 жители българи. Има две църкви, в едната от които се служи смесено, т. е. на български и гръцки, а в другата само на гръцки език.“
Петрич в началото на XX векВ началото на 1892 година мнозинството от българите в Петрич и района преминават официално под ведомството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев  в 1905 г. християнското население на Петрич се състои от 3 392 българи екзархисти, 1 080 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци и 176 власи.
През 1899 година учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града. Тук развиват своята революционна дейност известни дейци като Димитър Гущанов, Атанас Лютвиев, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.
По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Турците напускат града, както и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).
Намалелият брой на жителите на града отново се увеличава след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души.
От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град - административен център на Пиринска Македония.
През октомври 1925 г. по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат той да бъде превзет.

Центърът на градаДнес Петрич е административен, стопански и културен център на Община Петрич, включваща 55 села.
Понастоящем в Петрич има пет действащи православни храма: двете възрожденски църкви - „Успение Богородично“ и „Свети Николай“; и три църкви изградени в по-късен период - „Свети Георги“; параклисът „Свети Илия“ и гробищната „Въведение Богородично“.

Храмът „Св. Георги“ се намира в източния край на квартала „Дълбошница“. Изграден е през 1920-21 г. в близост до съществуващ некропол от българи – Църквата "Св. Георги"бежанци от Егейска Македония. Камъните за градежа му са взимани от намиралите се на около 1 км в източна посока руини от манастира „Св. Спас“, разрушен през XIX в. Църквата е в днешния си вид от 1967 г., когато е изцяло изградена върху основите на по-стария храм. В новия храм се пренесени царските двери и Светите мощи на Йаков Костурски. Днес до църквата „Св. Георги“ се строи нова просторна сграда, в която ще се помещава неделно училище.

Параклисът "Св. Илия"Параклисът „Св. Илия“, построен през 1923 г., се намира южно над града, в северния склон на Беласица. Разположен е на възвишението Илия баир, недалеч от Кула баир, където са разкрити стените на средновековната Петричка крепост - „Гяур калеси“. Обстоятелството, че при ремонтни работи около параклиса, е била намерена монетна находка от 200 медни монети на византийски императори от XII в., дава основание да се предположи днешната култова сграда да е изградена върху или в близост до средновековна църква, влизала някога в очертанията на външния – неукрепен град, който се е намирал под крепостта.

В северното подножие на Беласица, в западните покрайнини на Петрич, се намира Петричкият манастир "Св. Петка".
В околността на Петрич се намират храм-паметникът "Св. Петка Българска" в местността "Рупите" с оформящия се към него манастирски комплекс, както и разположеният в южните склонове на планината Огражден Чуриловски манастир „Свети Георги“.   
Голяма историческа забележителност за района е и Самуиловата крепост над село Ключ, разположена 15 км западно от Петрич, в посока ГКПП Златарево.


Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 29 – 30.
2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.186-187.
4. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 280-282.
5. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 555-645.
6. Матанов, Христо. "Югозападните български земи през XIV век", София, 1986
7. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
9. Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 62.
10. Петрич – в миналото и сега, очерци., изд. „Българска книжница“, София, 2010 г.
11. В описанието е използвана информация предоставена от  Исторически музей – гр. Петрич


Петрички манастир "Св. Петка"

Петричкият манастир „Св. Петка“ е разположен в северното подножие на планина Беласица и в западните покрайнини на град Петрич. История: Началото на днес известния Петрички манаст...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"