Добърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.
Добърско е разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец.
Името Добърско стои в тясна връзка с християнските богомилски братства, в каквито било групирано голяма част от населението, особено в западните краища на българската държава. Те съществували успоредно с официално признатите църкви и манастири.Богомилските братства били нежелани и плашели с идеите си устоите на Византия.Византийците дали на това братство прозвището "гнидаво", в смисъл - братство, опасно с идеите си, трудно, непреклонно, нежелано,от него идва името на селото-Гнидобрадско,с течение на времето отпаднал звукът "г" от първата част и името добило формата Нидобрацко.Така го произнасят още някои от околните села.В документи от XIX - XX век се срещат различни записвания: село Добруска, Нидобрацко, Недобърско, Небрацко, Добрецко.С царски указ от 1913 г. по желание на жителите му става  Добърско,от тогава името на селото не е променяно .
През 2001година в покраинините на селото са открити случайно останки от пещ за тухли и керемиди датирани към III-IV век сл. Хр.Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. За това какви са били първите заселници по тези места свидетелствува топонимията-"Германица","Апата" и др.
Добърско е разположено на известният в миналото поклоннически път свързващ Светогорските манастири с  Рилския манастир. Toй минавал по долината на река Места през Неврокоп,Драма и Серското поле. Една легенда разказва че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българският цар Самуил през 1014г. в която са пленени и ослепени 15000български войници, част от тези осакатени бойци поемат за Рилската света обител. Зимата ги застига в землището на Гнидобратско,където според легендата като пили вода от извора,който и днес съществува под църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”,прогледнали и били изцелени.  Според преданието тези слепци остават завинаги в селото.
Един от най-ранните писмени извори където се споменава Добърско е Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Според този царски хрисовул българският цар дарява на Рилският манастир земи, гори и села в които манастирът има метоси-едно от които е село Гнидобрацко, дн. Добърско.Селото се споменава и в турските списъците на джелепкашаните от 1576г. с името Гнидобронска.В турски документ худутнаме от 1753 г. , Добърско е включено като едно от многото вакъфски села в Рила ползващи определени права с името Нидобронска.
Безспорно най-интересната и изключително добре запазена старина в село Добърско а и в целият регион е църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” ,строена в далечната 1614 година.Много са загадките около построяването, изографисването и опазването на този храм. Не малко публикации на тази тема срещаме в пресата.Тази църква всеки ден е посещавана от много туристи привлечени от уникалните стенописи.Някои хора виждат в сцената “Преображение Господне” изографисана в старата църква, Иисус Христос качен на ракета, във “Възкресение Христово”-космическа капсула,което ни навежда на мисълта докъде може да стигне човешкото въображение.Подобни изображения се срещат и в много други храмове из българските земи,които са били изографисани през късното средновековие.
В Добърско през XVII-XVIII век са живеели заможни хора занимаващи се с търговия. Основно изнасяли беломорски памук за европейските градове Виена и Буда, търгували и с град Дубровник(в м. Гробнините е открит камък с надпис: ”Да се знае Симо отиде за грод Виена”).Само хора с такова социално положение са могли да станат инициатори и дарители за построяването на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, въпреки пречките на официалната турска подтисническа власт.
Около село Добърско в кръг са разположени осем християнски оброчища,сред които са:  "Козарската църква", "Св. Илия", "Св. Спас", "Св. Атанас", "Св. Троица", "Св. Богородица", "Св. Димитър" и "Св. Георги",има и още едно - "Петрова църква"("Петрово въже"). Според преданията това са били махали населявани от отделни родове, преди всички да се съберат и образуват едно компактно селище. На всичките тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст, където са се провеждали обредите и тайнствата. Вековното дърво е символ на божественият живот –това е изобразено още в древните египетски и асирийски паметници. За местните то е свещено и не бива да се сече.Тези места около село Добърско са свързани с духовността и обредите на жителите му в миналото и днес. Някои предполагат че това са езически капища, превърнати в християнски оброчища след покръстването на обитаващите околността племена. Между християнството и старите езически вярваня съществува синкретизъм, приемственост на определени обичаи и обреди.Днес на местото на повечето от оброчищата още стоят останките от някогашни църкви,които тепърва предстои да бъдат проучени.Осемте оброчища пазят селото
от всички страни. Тази поклонническа пътека съществува и днес, макар че не е маркирана. Селото също е разположено в кръст. От юг е хълмът на "св. Илия", от север - новоизграденият параклис на св. Богородица, на изток са "Копаната църква" със запазени останки от параклиса "Света Троица" и вековен черен бор, на запад - "Георгиева църква". В средата на кръста остава старата базилика, а до нея и възрожденската църква "Сретение Господне"(1860г.) - също национален паметник на културата.
Освен историческите и културни забележителности Добърско е богато и на природни такива.Най-близката забелжетелност от центъра на селото е живописния 30 метров водопад „Щрокалото”. Покрай него се вие и малката рекичка Клинеца /реката разделя селото на източна и западна част.
Най-новото, с което може да се похвали дестинация Добърско, са и двата тематични маршрута "Пътеката на глухара" и "Пътеката на рилската иглика", реализирани по проект "Опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие чрез екотуризъм в района на Разлог, България". Все повече гости привличат и вече традиционните Летни и Есенни празници в селото.

Използвана литература:
1.Лазар Цинзов-Село Добърско. Връстник на България, Варна,изд.LiterNet, 2007 г.