Илѝнденци е село в Югозападна България, което се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Отстои на 3 км източно от главния път Е79, на 145 км южно от столицата София и на 17 км североизточно от най-близкия град Сандански. Илинденци е в съседство на селата Струмяни (на запад) и Плоски (на изток).

Село Илинденци е разположено високо над левия бряг на р. Струма, в западните склонове на Пирин планина, на 440 м н. в. Заобикалящата го природа е изключително живописна. За  нейния особен колорит допринасят забележителните форми на местния релеф. Множество причудливи скални феномени формират в и около селото цял комплекс. От тях могат да се посочат: Черната скала, Тасевата скала, Медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала, Куклицата, скалният ансамбъл в местността “Зандана” и др. В района на Илинденци са регистрирани и 18 пещери, които дават прекрасна възможност за развитие на спелеоложки експедиции и екстремни спортове. Високо над селото се простира Национален парк “Пирин”, предоставящ неповторими гледки с намиращите се в него девствени гори, кристално чисти езера и обширни пасища.
Тук наличните големи мраморни залежи са довели до разработването на няколко кариери за добив на мрамор. В близост до Илинденци се намира най-голямото предприятие на Балканите за добив и обработка на мрамор. Последното е източник за препитание на голяма част от местното население.
Илинденци е известно и с  произвеждания от жителите му прочут сорт грозде - Керацуда. Сортът е донесен от бежанците от Егейска Македония, заселили се тук през 1912 г. Днес почти всяко семейство в селото отглежда от 0,5 до 5 декара от това грозде и прави вино от него. Всяка година, в първата събота от месец февруари, в Илинденци се провежда Панаир на виното. Празникът е съпроводен с обред, който включва посрещане на боговете на виното и плодородието, както и обявяване на царя на лозята.
Населението на Илинденци към 2013 г. наброява около 820 жители.


Районът на днешното село Илинденци има интересна и богата история. В земите които обхваща селското землище са открити следи от живот, далеч предхождащ появата на първите хора. По намерените останки от праисторически животни е установено, че тези земи са били обитавани от трипръсти коне (хипериони), които са изчезнали в Европа преди около 2 млн. год., а са се появили преди около 11 млн. год. Това е най-масовия фаунов вид за късния миоцен, който  обхваща периода от преди 11 до 5 млн. год. По останките е констатирано, че долината на Средна Струма е обитавана и от носорози и жирафи.
Първото човешко присъствие в региона е регистрирано от епохата на неолита (6000 до 4000 г. пр. Хр.). Останките от антични селища дават основание да се предположи, че тези земи са били обитавани от траките, вероятно племето Меди. Потвърждение за това дават разкритите остани от антично селище и некропол в стопанския двор на селото и на запад от него . На това място при строежи и селскостопанска дейност са откривани останки от сгради, градени от камъни, споени с хоросан, изравяни са и колони. По терена има фрагменти от битова и строителна керамика. Оттук вероятно произхожда и една оброчна плочка на Тракийския конник. В близост са открити и няколко гроба, като погребалният обред е трупополагане. Намерена е и надгробна плоча с изображение на починали. Съществуването на поселището в общи линии е датирано към трако-римския период.
Следите от друго селище, както и принадлежащи към него светилище и некропол, предполагат, че след влизането на Балканския полуостров в границите на Римската империя, тук се е обособил голям античен център, вероятно градът Нейне. Останките му се намират в местностите ”Хилядница” и “Рукалото”, върху възвишение с дължина около 600 м и ширина 70 м. Между двете местности е имало масивна стена, от която сега няма видими следи. От това място произхождат много находки: оброчни плочи на Тракийския конник, на Артемида, Зевс и Хера, подставка от статуя на Дионис, фрагменти от мраморна арка, различни архитектурни детайли, монети и други. Освен това там са открити и 10 надписа на старогръцки език от І – ІІІ век. Особен интерес представлява един надпис, от който се разбира, че селището е имало градска структура. От друг строителен надпис, в който се говори за храм на Изида и Серапис се разбира, че градът се е наричал Нейне. Надписът е датиран в 78 г. Допуска се, че в началото на ІІ век тук са се заселили римски колонисти. Градът е просъществувал от втората половина на І век до средата на ІІІ век, когато е бил разрушен. Сега по целия терен има останки от древния град: речни ломени камъни със следи от хоросан, фрагменти от строителна и битова керамика, части от архитектурни детайли.
В същата м.”Хилядница”, и в съседната “Щавенска скала” има античен некропол. По време на селскостопански работи са открити няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от каменни плочи и имат формата на паралелепипед. Мъртвите са били полагани в тях заедно с гробни дарове – амфори, паници, канички и др. Открити са монети на императорите Проб (276 – 282), Максимин (286 – 305) и др. Тук са открити и надгробни плочи с бюстове на починалите. Некрополът най-вероятно е принадлежал на град Нейне.
Вероятен приемник на разрушения античен град-център е късноантичното селище в м. “Град каяси” или “Костенурката” (последното название идва от възвишение, което наподобява костенурка), на 2 км североизточно от селото . На възвишението се откриват фрагменти от строителна керамика. Не личат останки от зидове, но е възможно тук да се е издигало малко укрепление – стражеви пункт. На изток следва плитък дол, а по-нататък ниско плато. Върху последното се наблюдават фрагменти от битова и строителна керамика, характерни за периода ІІІ – V в. Явно на това място е съществувало значително селище. Оттук произхождат оброчни плочки на тракийския конник и на Артемида, което предполага възможността да е имало и трако-римско светилище .
В местността “Костенурката” се намира и средновековна керамика, което ще рече че гореописаното селище ако не е продължило съществуваното си през средновековието, то поне е имало приемник през този по-късен период. В близост - м. „Грамадете“, има останки от средновековна църква, известна под името „Св. Архангел“. Най-вероятно храмът е бил свързан, принадлежал е на средновековното селище.
Илинденци започва да се споменава под името Белица, което е носило до неотдавна, през времето на османското робство. През последните два века от този период селото е било населено предимно с мюсюлмани. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Биелица (Biélitsa) е посочено като село с 290 домакинства и 760 мюсюлмани. В края на XIX в., в 1891 г., българският учен Георги Стрезов пише за Белица следното:
„Белица, на СЗ от града [Мелник] на разстояние 6 часа. Лежи в полите на Пирин в равно ниско място. Наоколо има и гора. Гръцка църква. 120 къщи; 500 души турци със 120 бългаер.“
Селото се освобождава от османското робство през 1912 г. по време на Балканската война. При избухването на последната един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Това е Павле Андреев, участвал в четата на Йонко Вапцаров.
След 1912 година турското и циганското население се изселва и на негово място са заселени бежанци от Егейска Македония, които образуват отделни махали в селото - Заровска - от село Зарово, Крушевска от село Крушево, Кърчовска от село Кърчово.
Старото име на селото – Белица, дадено му поради извисяващите се над него красиви бели варовикови скали, е сменено на днешното - Илинденци през 1951 г.
Интересна културно-историческа забележителност в селото е църквата „Св. Марина“, изградена след Освобождението от стара турска баня в днешния православен храм.
В последните няколко години с. Илинденци стана известно с уникалния скулптурен мраморен парк на открито "Арт Център Илинденци". Разположен на площ от 10 дка, към него е изградена хотелска част и посетителски център. Паркът пресъздава творческите хрумвания на артисти-скулптуристи от Япония, Франция, България, Германия и други страни. Той се създава и надгражда ежегодно със съдействието на фондация "Арт Илинденци" с председател Иван Русев. Всяка година през месец август се провежда скулптурен симпозиум, на който се представят новите скулптури, изложени в парка. Впечатляващо естетическо въздействие се постига и с ефектното нощно осветление, акцентиращо върху отделните произведения, скулптурните елементи и самия информационен център.


Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
2. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.