Богоро̀дица е село в Югозападна България, което се намира в община Петрич, Област Благоевград. От 1951 г. до 1995 г. селото носи името Сестрино. Отстои на 173 км южно от столицата София, на 20 км северно от гр. Петрич и на 20 км югозападно от гр. Сандански. Богородица е разположено в съседство на селата: Дреново (на запад), Крущилци (на север), Лебница и Рибник (на изток) и Гюргево (на югозапад).
Село Богородица е планинско селище, събрано на едно място, то е скътано сред източните гънки на планината Огражден. Средната му надморска височина е 490 м. Заобиколено е от живописна природа, а гледките които се открояват от него спират дъха. От селото или по-скоро от извисяващия се в южна посока връх Свети Илия като на длан се виждат долината на р. Струма и почти цялата Петричка котловина.
Село Богородица е едно от най-слабо населените селища в община Петрич, постоянно живеещите в него, предимно стари хора, към 2013 г. са около 15 жители.

Село Богородица има богата древна история. Според наличните данни, заетите от него земи са били населявани от дълбока древност. Останки от антично селище са разкрити на естествено защитеното възвишение Свети Илия със стръмни склонове от север и запад, в чиято най-горна част, върху основите на средновековна църква, наскоро е изграден едноименният параклис „Св. Илия“. Горната равна площ на хълма е осеяна с изобилни културни останки: камъни от разрушени сгради, тухли, строителна и битова керамика и др. От тук произхожда една цяла и част от втора плоча с изображение на Артемида, сега в музея в Благоевград. Освен това, значителен брой артефакти от античността са намерени  и при строежа на днешния параклис. Южно от селището, по склона, има също останки от живот. В района на възвишението е регистрирано многослойно културно напластяване, което свидетелства, че мястото е обитавано, с известни прекъсвания, за един период от около 2000 години.
Из околността на днешното село има достатъчно следи, доказващи че тукашните местности са били населявани и през средновековието. В землището на днешното село има останки от пет средновековни църкви: „Света Петка“, „Свети Спас“, „Света Неделя“, „Свети Илия“ и „Свети Атанас“. Освен тях, други свети места са гробищната църква „Св. Богородица“ и местността „Св. Мина“, където също имало църква. Не случайно селото и околността му е известна сред местното население като българската Света гора.
Голямата концентрация на християнски култови обекти, дава основание да се предположи че тук през средновековието е имало значимо религиозно средище. Тази теза се подкрепя и от запазеното предание за произхода на името на селото, според което то е свързано със съществувал в близост стар манастир, посветен на Света Богородица. Най-вероятно обителта се е намирала на мястото на днешните селски гробища. Наличието на едноименен храм – гробищният „Св. Богородица“, разположен в скътан дол и обграден от вековни дървета и не на последно място – местната легенда, са все факти, които напълно потвърждават правдоподобността на горното съждение.
Имайки предвид всичко това няма никакво съмнение за отколешната религиозна принадлежност на местното население и за стародавността на дълбоко застъпените християнски традиции. Потвърждение на това е и долупоместената статистическа информация.
Първите писмени сведения за селото черпим от османските данъчни документи. То се споменава в обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. под името Голема Богородица с 91 християнски домакинства.
През XIX в. Богородица административно се е числяло към Петричка кааза на Серски санджак. По това време тук се заселват българи от Щипско , Велешко и другаде. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богородица (Bogoroditza) е посочено като село със 97 домакинства с 58 жители мюсюлмани и 245 жители българи.
В 1891 г. българският учен - историк Георги Стрезов пише за селото:
„Богородица, със 115 къщи; 25 турци и 90 българе.“
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 630 жители, всички българи християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев, в 1905 г. населението на Богородица (Bogoriditza) се състои от 760 българи екзархисти.
Село Богородица се освобождава от османско иго през 1912 г., по време на Балканската война.
Днешната селска черква "Св. Пророк Илия", която е паметник на културата, е построена през 1884 г. В нея се съхраняват ценни стенописи от същата година, дело на братята зографи Антон и Атанас, вероятно местни майстори.

Днес, село Богородица, с общо 8-те си църкви, една своебразна малка Света гора, продължава да бъде привлекателно място за идващите от близко и далеч поклонници. Особено впечатляващ е случаят с новоизграденият храм „Св. Илия“, чийто основен дарител е живеещата в съседното село Карналово, но родена тук Зоя Войнова. Когато била дете тя имала странно видение – появил ѝ се е тъмен облак, след което изчезнал в руините на старата църква - оброчище „Св. Илия“. Когато по-късно разказала това на пророчицата Ванга, последната ѝ обяснила, че трябва да построи параклис. Поради финансова невъзможност, заръката била изпълнена след дълго време. След пенсионирането си (работила цял живот като медицинска сестра), Зоя била принудена да работи на зеленчуковата борса и припечелените от там пари тя събирала в продължение на години, за да може да изгради така желания от нея храм. След като в селото са изградени два нови параклиса ("Св. Илия" и "Св. Петка"), Зоя има желание да помогне и за възстановяването на останалите църкви. Делото на тази жена, достойно за преклонение, е величав пример за силата и безграничните възможности на човешкия дух.

 

Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.188.
3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 186-187.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.612-613
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. В описанието са изпозвани снимки от статията "Странният случай в село Богородица", автор: Цветалина Ананиева, в: www.lentata.com