ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СТАТИИ

 

Благолепието на светите места – път към духовно съвършенство

Българските свети места днес са обект на нашето поклонничество и туризъм. В какво състояние намираме сега тези огнища на родната и световна култура? Как ние определяме атмосферата, която цари в съвременните сакрални пространства и как можем да я формираме? Какво донасяме със своето присъствие там и какво отнасяме в душите си? Как да осмислим по-добре светите места като реалност?

Вътрешната нагласа, която ни подтиква да отидем сред природата с намерение да се докоснем до светостта в един момент може да ни доведе до още по-голяма стъпка – да благоустроим свето място или дори да съградим храм. Ако имаме възможност, призвание или отговорност за храмостроителство, ще се окажем пред редица въпроси, на които трудно ще намерим отговор.

Къде да построим църква, на кого да я посветим, как да спазим каноните? Трудно ще намерим ясен, категоричен и изчерпателен отговор на тези въпроси в Интернет, въпреки многото качествена информация, до която днес имаме достъп. Форумите ни дават ценни и интересни гледни точки и виждания. Наред с духовните съвети от страна на църковния клир и професионалните ориентири на специалистите, идва по-трудния въпрос – как да оформим добре храмовото пространство. Логиката на географското разпределение на светите места у нас все още не е проучена достатъчно за да можем да впишем своето желание в ясна система от традиции и правила. Проблемите около законите и стила на изграждане на сакралните пространства са богати като явление, но все още остават недоизказани по отношение откъм художествен и богословски канон.

Съотношението на екстериора и интериорав православните свети места следва да  отразява библейския духовен принцип за приоритет на вътрешната красота за сметка на външната. Цялото прицърковно или манастирско пространство може да се разглежда и като вътрешно спрямо света зад църковната ограда. Разбирането за храма като Божи дом задава голяма част от логиката на неговото структуриране и подреждането на неговите елементи. От гледна точка на православната естетика, по-високо се поставя простата, естествена, ясна, изразителна, но ненатрапчива красота за сметка на преднамерената и предизвикателната. Оттам и цялостната композиция на всеки комплекс от църковни произведения на изкуствата се явява визуализация на православното благочестие – системата от християнски добродетели.

Храмът като обществена сградаследва също така да има оптимално разпределение на площта съобразено с потока от хора, както и много добра инфраструктура и сервизни помещения, които да улесняват дейностите присъщи на обитателите и посетителите. Същите принципи важат за цялото сакрално пространство на църковния или манастирски двор. Приличното и отговорно отношение към светите места се изразява не само в спазване на църковния етикет, но и в желание и грижа за благоустройство и постоянна поддръжка в добър вид.

Съзвучието на изкустватав художественото оформление на храма има богослужебен характер и отразява богатата изразност на църковното пространство. За да разберем проблемите на изобразителното изкуство и архитектурата на храма лесно можем да ги свържем с певческото, ораторското и поетичното църковно изкуство. Така ще проникнем в съвършения и динамичен комплекс на възпоменателна, дидактична и мистична роля на изкуството в религиозния живот. Духовността и общуването с религиозно изкуство не е чуждо на съвременността.

Литургичното богословие чрез иконичността – като символичен език  на всички църковни изкуства -изгражда в свещените пространства богатство от олицетворения на свещени образи и събития. Оттам и мистичната функция на храма се изразява в предоставянето на атмосфера, която да улесни духовното възвисяване, възраждане, обогатяване и просвещение на хората. Възприемано чрез сетивата – святото място е чисто, светло, уютно, приветливо и спокойно кътче, неподвластно на сезонните и житейските неволи. Духовната нагласа ни позволява да възприемаме по този начин, което и да е свещено място, независимо от начина по който изглежда и посланията, които отправя с вида и състоянието си. Следващата стъпка е привеждането на светите места в състояние и вид, които да създават духовно настроение у хората, които идват именно за да го придобият тук.

Храмостроителството като част от мисията на църквата- учителна, литургична и възпитателна - подчинява цялото храмово пространство на проповедта, богослужението и душегрижието. Църквата като Божи дом не само създава приказна и причудлива екзотична атмосфера, в която се изолираме в даден момент от деня, седмицата, месеца, годината и живота си. Светите места се обособяват за да ни пренесат мислено в духовния свят и да ни напомнят за вечността. Добре е да не изискваме от хората неимоверни условия да претворяват в съзнанието си образа на свято място, който откриват в българската действителност до идеалния образ, който църквата би искала да изгради отново в народната душа.

Енорийският центърсъсредоточава социалния живот при храма като продължение на молитвения, според библейското духовно разбиране за църквата като общество от вярващи – богочовешки организъм. Светското измерение на свещеното пространство като имот, месторабота, музей, туристически обект и атракция, остава на втори план, защото духовното предназначение на църквата надхвърля житейското. Така и разбирането за религиозните средища като огнища на българщината и културните ценности преминава историческите граници и оживява в съвременността.

Църковният магазине мястото, където можем да си набавим необходимото материализирано късче духовност за ежедневието като избираме произведения на църковните изкуства по вкуса и възможностите си. Като сравним няколко църковни магазина – как са заредени и организирани - можем лесно да съпоставим начините на набавянето не само на духовни четива, песнопения и икони, на домашни иконостаси и др. предмети, но и на църковно обзавеждане и оборудване на храмовете с литургични предмети, книги, одежди и др. Можем да пазаруваме набързо и наведнъж или да снабдяваме своя дом, храм или манастир постепенно и поотделно, в зависимост и от начините за финансиране. Несъвършенствата на неправилното доставяне на необходимото в един храм може лесно да се компенсира чрез „преподаряване” на свещените предмети – стига това да се благослови и разпространи като полезна масова църковна практика. Така много вярващи хора и свети места ще придобият необходимото за своя молитвен живот, а много храмове ще могат да се подредят по-стилно и красиво.

Най-добрите иконописци за нашия параклис(археолози, архитекти, строители, дърворезбари, реставратори, а защо не и интериорни дизайнери) откриваме по духовен път чрез покорност на Божията воля и църковната йерархия. Но в същото време ние се нуждаем от практически съвет как да открием и изберем на кого да гласуваме доверие като „ктитор”, „образописец”, „благоустроител” и др.  Тези наши сътрудница са не само част от нашия екип и в даден момент наши наемници и подчинени. Независимо дали си даваме сметка за това, те всъщност са част от църковния причет и в определена степен – посветени църковни служители, дори и когато не са благословени с ръковъзлагане от местния архиерей чрез специална молитва и ръковъзлагане (херотесия), според каноните и обичаите на църквата. Затова и общуването с всички, които се грижат за свято място напомня  до известна степен на комуникацията ни с клира, която от една страна е непосредствена, от друга страна – има своите духовни особености и правила. Според конкретните хора и ситуации, можем да решаваме - да им зададем ли иконографската програма и художествения стил, да преговаряме ли или да им се доверим напълно? Можем ли да имаме пристрастия и да поставяме изисквания или е по-добре да съдим милостиво професионалното майсторство и разбирането на каноните и вярата? Естествено е при осигуряване на средства и при молитва и благословение за храмостроителство, и спонсорите, и клириците да си дават сметка къде се подготвят тези специалисти и как се контролира качеството и възнаграждението на труда им. В литературата и в Интернет все още няма яснота по тези въпроси, въпреки изобилната информация, която непрекъснато се обогатява. Колкото и да се колебаем в своето мнение, колкото и да ни объркват съветите на околните, можем да сме категорични поне в едно - цялостното оформление на храмовете е съборно дело и може да се осъществи най-добре само в екип. Това е и причината крайните резултати да са неочаквани за всички – особено в случаите, когато се обновява храм – тогава колективът може да се състои от хора, които са живели в различни времена и условия и постижението е комплексно и разнородно. Първостепенна грижа е да се достигне до одобрението на клира и миряните, но не по-малко важно е храмът да радва духовно посетителите и естетите, вярващите и невярващите, възрастните и децата.

Социалистическият храмот нашето минало може да изглежда като спретнат музей, подредена галерия, величествен мемориален паметник или като запустяла стара църква потънала в забвение. Целта на този вид устройство на едно свято място е била да свидетелства за отпадането на религията от приоритетите на обществения живот и да въплъти отиването на църквата в историята, където паметта за духовността запазва своето достойно място. Присъствието на хора, които допълнително затвърждават това впечатление и дистанцират желаещите да идват на църква и да отиват в манастирите не пречи именно такова на вид място да запази и ролята си на убежище на вярата и духовността. По неведомите Божи пътища, светите места приютяват и хора, които успяват да съхранят църковните  учения и традиции при невъзможни обществени условия, докато дойде подходящо време за разпалване на пламъка на духовната просвета. Музеите пазят стари икони и утвар – археолози и реставратори са запазили средновековния им или възрожденски блясък и постепенно всичко си идва на мястото.

Пост-социалистическия храмсе оказва нещо съвсем различно. Това е мястото, където преоткриваме благотворната роля на светите места. Тук всеки от нас по своему търси в тях отражението на духовността, която предпочита. Църквата, в която попадаме днес е ремонтирана или новоизградена, оборудвана с нови предмети, блести от чистота и се пълни с народ. Колебанията и разностилието в храмовия интериор и екстериор отразяват обществените и индивидуалните ни търсения. Трудно можем да следваме стил, мода и вкус, а благосъстоянието ни и времето, с което разполагаме за благоустройство е променливо поради кризата. Така, само и само да  възобновим живота в светите места, ние си затваряме очите за църковния кич (имитация на материали и техники, смесване на стилове) и широко отваряме вратите на днешните храмове за всякакви изделия на промишлеността и занаятите. Но ние не виждаме проблем, защото цялостната ни нагласа към светите места е изцяло положителна.

Благоговейното отношение към светите места, молитвения живот и поклонничествотонякак не ни позволяват да погледнем критично на безвкусицата в храма, а от уважение към ближния не можем да предприемаме цялостни промени. Докато почти не приемаме аудио-визуалните технологии в православното богослужение, ние търпим в църквите изобилие от евтини имитации на предмети, които имаме и в домовете си. Огромно количество тиражирани изображения с ниско иконографско качество трайно са превзели някои свещени пространства у нас като дават невярна представа за свещените персонажи  и оставят погрешно впечатление за претрупаност и хаос. Независимо какви свети места предпочитаме на фона на еклектиката на нашето време – битови като дома ни, музейни, мемориални или обществени храмови сгради – задачата ни е да намерим правилния изход от създалата се ситуация.

Културно-историческото наследствосъсредоточено в светите места изисква подходящи условия за съхранение на старини. Ако нямаме възможност да подсигурим професионална и благочестива грижа за църковните богатства, оригиналните художествени произведения на църковното изкуство могат да се заместят от качествени копия, които да поемат литургичната им и естетическа роля, доколкото е възможно и ресурсите позволяват. При възстановяване на архитектурни исторически паметници - свети места - богослужебното предназначение остава водещо за църковния живот, а художественото – за светския – две насоки, които могат сполучливо да се съвместят. Професионалните граждански сфери на културата и туризма могат да предложат съвместно решение – копие на храмове от миналото,  приспособяване на църквите превърнати в музеи.

От малката „джобна икона” в портмонето, през преносимата стенна икона до домашния иконостас и параклис – в дома, в градината, в квартала – това е път, който ние извървяваме различно. Битовото християнско изкуство е мостът, който и днес ни превежда от идолопоклонството към християнското благочестие и сигурно ни води към достижимата за всеки от нас мяра на светостта. Официалното или висше християнско изкуство изисква от интелигенцията в църковната, художествено-творческата, административната и бизнес сферата подвига на сътрудничеството.

Чрез присъствието на свещените предмети в бита и ежедневието ние се пренасяме в светите места и в тържествените моменти от богослужението, които ни напомнят за вечността. И не случайно ежедневно и многократно във всички църкви по света се възнасят молитви за дарителите, ктиторите и благоукрасителите на храмовете – тези от нас, които заемат особено място сред верните за да улесняват пътя ни към духовното. Нека и ние да започваме с молитвите за това!

Автор: Лиана Гълъбова

Снимки: Лиана Гълъбова

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"